¹А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: [В името на] живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, [заявявам ти че] през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

¹ENTONCES Elías Thisbita, que era de los moradores de Galaad, dijo á Achâb: Vive Jehová Dios de Israel, delante del cual estoy, que no habrá lluvia ni rocío en estos años, sino por mi palabra.

²И Господното слово дойде към него и рече:

²Y fué á él palabra de Jehová, diciendo:

³Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

³Apártate de aquí, y vuélvete al oriente, y escóndete en el arroyo de Cherith, que está delante del Jordán;

⁴Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

⁴Y beberás del arroyo; y yo he mandado á los cuervos que te den allí de comer.

⁵И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

⁵Y él fué, é hizo conforme á la palabra de Jehová; pues se fué y asentó junto al arroyo de Cherith, que está antes del Jordán.

⁶И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

⁶Y los cuervos le traían pan y carne por la mañana, y pan y carne á la tarde; y bebía del arroyo.

⁷А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

⁷Pasados algunos días, secóse el arroyo; porque no había llovido sobre la tierra.

⁸Тогава Господното слово дойде към него и рече:

⁸Y fué á él palabra de Jehová, diciendo:

⁹Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

⁹Levántate, vete á Sarepta de Sidón, y allí morarás: he aquí yo he mandado allí á una mujer viuda que te sustente.

¹⁰И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

¹⁰Entonces él se levantó, y se fué á Sarepta. Y como llegó á la puerta de la ciudad, he aquí una mujer viuda que estaba allí cogiendo serojas; y él la llamó, y díjole: Ruégote que me traigas una poca de agua en un vaso, para que beba.

¹¹И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

¹¹Y yendo ella para traérsela, él la volvió á llamar, y díjole: Ruégote que me traigas también un bocado de pan en tu mano.

¹²А тя рече: [Заклевам се в] живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

¹²Y ella respondió: Vive Jehová Dios tuyo, que no tengo pan cocido; que solamente un puñado de harina tengo en la tinaja, y un poco de aceite en una botija: y ahora cogía dos serojas, para entrarme y aderezarlo para mí y para mi hijo, y que lo comamos, y no

¹³А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

¹³Y Elías le dijo: No hayas temor; ve, haz como has dicho: empero hazme á mí primero de ello una pequeña torta cocida debajo de la ceniza, y tráemela; y después harás para ti y para tu hijo.

¹⁴защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

¹⁴Porque Jehová Dios de Israel ha dicho así: La tinaja de la harina no escaseará, ni se disminuirá la botija del aceite, hasta aquel día que Jehová dará lluvia sobre la haz de la tierra.

¹⁵И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха [много] дни.

¹⁵Entonces ella fué, é hizo como le dijo Elías; y comió él, y ella y su casa, muchos días.

¹⁶Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

¹⁶Y la tinaja de la harina no escaseó, ni menguó la botija del aceite, conforme á la palabra de Jehová que había dicho por Elías.

¹⁷А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

¹⁷Después de estas cosas aconteció que cayó enfermo el hijo del ama de la casa, y la enfermedad fué tan grave, que no quedó en él resuello.

¹⁸Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

¹⁸Y ella dijo á Elías: ¿Qué tengo yo contigo, varón de Dios? ¿has venido á mí para traer en memoria mis iniquidades, y para hacerme morir mi hijo?

¹⁹А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

¹⁹Y él le dijo: Dame acá tu hijo. Entonces él lo tomó de su regazo, y llevólo á la cámara donde él estaba, y púsole sobre su cama;

²⁰И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

²⁰Y clamando á Jehová, dijo: Jehová Dios mío, ¿aun á la viuda en cuya casa yo estoy hospedado has afligido, matándole su hijo?

²¹Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

²¹Y midióse sobre el niño tres veces, y clamó á Jehová, y dijo: Jehová Dios mío, ruégote que vuelva el alma de este niño á sus entrañas.

²²И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

²²Y Jehová oyó la voz de Elías, y el alma del niño volvió á sus entrañas, y revivió.

²³Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

²³Tomando luego Elías al niño, trájolo de la cámara á la casa, y diólo á su madre, y díjole Elías: Mira, tu hijo vive.

²⁴И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

²⁴Entonces la mujer dijo á Elías: Ahora conozco que tú eres varón de Dios, y que la palabra de Jehová es verdad en tu boca.