¹И като престана [Давид] да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

¹Y ASI que él hubo acabado de hablar con Saúl, el alma de Jonathán fué ligada con la de David, y amólo Jonathán como á su alma.

²И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

²Y Saúl le tomó aquel día, y no le dejó volver á casa de su padre.

³Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

³E hicieron alianza Jonathán y David, porque él le amaba como á su alma.

⁴Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

⁴Y Jonathán se desnudó la ropa que tenía sobre sí, y dióla á David, y otras ropas suyas, hasta su espada, y su arco, y su talabarte.

⁵И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

⁵Y salía David á donde quiera que Saúl le enviaba, y portábase prudentemente. Hízolo por tanto Saúl capitán de gente de guerra, y era acepto en los ojos de todo el pueblo, y en los ojos de los criados de Saúl.

⁶А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

⁶Y aconteció que como volvían ellos, cuando David tornó de matar al Filisteo, salieron las mujeres de todas las ciudades de Israel cantando, y con danzas, con tamboriles, y con alegrías y sonajas, á recibir al rey Saúl.

⁷И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

⁷Y cantaban las mujeres que danzaba, y decían: Saúl hirió sus miles, Y David sus diez miles.

⁸А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁸Y enojóse Saúl en gran manera, y desagradó esta palabra en sus ojos, y dijo: A David dieron diez miles, y á mí miles; no le falta más que el reino.

⁹И от същия ден и нататък Саул гледаше [на] Давида с лошо око.

⁹Y desde aquel día Saúl miró de través á David.

¹⁰И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹⁰Otro día aconteció que el espíritu malo de parte de Dios tomó á Saúl, y mostrábase en su casa con trasportes de profeta: y David tañía con su mano como los otros días; y estaba una lanza á mano de Saúl.

¹¹И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

¹¹Y arrojó Saúl la lanza, diciendo: Enclavaré á David en la pared. Y dos veces se apartó de él David.

¹²И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

¹²Mas Saúl se temía de David por cuanto Jehová era con él, y se había apartado de Saúl.

¹³Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

¹³Apartólo pues Saúl de sí, é hízole capitán de mil; y salía y entraba delante del pueblo.

¹⁴И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

¹⁴Y David se conducía prudentemente en todos sus negocios, y Jehová era con él.

¹⁵Затова Саул, като гледаше, че [Давид] се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

¹⁵Y viendo Saúl que se portaba tan prudentemente, temíase de él.

¹⁶А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

¹⁶Mas todo Israel y Judá amaba á David, porque él salía y entraba delante de ellos.

¹⁷Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

¹⁷Y dijo Saúl á David: He aquí yo te daré á Merab mi hija mayor por mujer: solamente que me seas hombre valiente, y hagas las guerras de Jehová. Mas Saúl decía: No será mi mano contra él, mas la mano de los Filisteos será contra él.

¹⁸И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, [и какво е] бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

¹⁸Y David respondió á Saúl: ¿Quién soy yo, ó qué es mi vida, ó la familia de mi padre en Israel, para ser yerno del rey?

¹⁹Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

¹⁹Y venido el tiempo en que Merab, hija de Saúl, se había de dar á David, fué dada por mujer á Adriel Meholatita.

²⁰А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

²⁰Mas Michâl la otra hija de Saúl amaba á David; y fué dicho á Saúl, lo cual plugo en sus ojos.

²¹И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

²¹Y Saúl dijo: Yo se la daré, para que le sea por lazo, y para que la mano de los Filisteos sea contra él. Dijo pues Saúl á David: Con la otra serás mi yerno hoy.

²²И Саул заповяда на слугите си, [казвайки:] Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя [е] към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

²²Y mandó Saúl á sus criados: Hablad en secreto á David, diciéndole: He aquí, el rey te ama, y todos sus criados te quieren bien; sé pues yerno del rey.

²³И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

²³Y los criados de Saúl hablaron estas palabras á los oídos de David. Y David dijo: ¿Paréceos á vosotros que es poco ser yerno del rey, siendo yo un hombre pobre y de ninguna estima?

²⁴И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

²⁴Y los criados de Saúl le dieron la respuesta diciendo: Tales palabras ha dicho David.

²⁵А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

²⁵Y Saúl dijo: Decid así á David: No está el contentamiento del rey en el dote, sino en cien prepucios de Filisteos, para que sea tomada venganza de los enemigos del rey. Mas Saúl pensaba echar á David en manos de los Filisteos.

²⁶А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат [определените за това] дни,

²⁶Y como sus criados declararon á David estas palabras, plugo la cosa en los ojos de David, para ser yerno del rey. Y como el plazo no era aún cumplido,

²⁷Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁷Levantóse David, y partióse con su gente, é hirió doscientos hombres de los Filisteos; y trajo David los prepucios de ellos, y entregáronlos todos al rey, para que él fuese hecho yerno del rey. Y Saúl le dió á su hija Michâl por mujer.

²⁸И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁸Pero Saúl, viendo y considerando que Jehová era con David, y que su hija Michâl lo amaba,

²⁹И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

²⁹Temióse más de David; y fué Saúl enemigo de David todos los días.

³⁰И филистимските началници пак излизаха [на бой]; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

³⁰Y salían los príncipes de los Filisteos; y como ellos salían, portábase David más prudentemente que todos los siervos de Saúl: y era su nombre muy ilustre.