¹Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

¹PORQUE, hermanos, vosotros mismos sabéis que nuestra entrada á vosotros no fué vana:

²но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

²Pues aun habiendo padecido antes, y sido afrentados en Filipos, como sabéis, tuvimos denuedo en Dios nuestro para anunciaros el evangelio de Dios con gran combate.

³Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто [подбуждение], нито е било с лукавщина;

³Porque nuestra exhortación no fué de error, ni de inmundicia, ni por engaño;

⁴но както сме били одобрени от Бога да ни се повери [делото на] благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁴Sino según fuimos aprobados de Dios para que se nos encargase el evangelio, así hablamos; no como los que agradan á los hombres, sino á Dios, el cual prueba nuestros corazones.

⁵Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁵Porque nunca fuimos lisonjeros en la palabra, como sabéis, ni tocados de avaricia; Dios es testigo;

⁶нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁶Ni buscamos de los hombres gloria, ni de vosotros, ni de otros, aunque podíamos seros carga como apóstoles de Cristo.

⁷но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁷Antes fuimos blandos entre vosotros como la que cría, que regala á sus hijos:

⁸Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁸Tan amadores de vosotros, que quisiéramos entregaros no sólo el evangelio de Dios, mas aun nuestras propias almas; porque nos erais carísimos.

⁹Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

⁹Porque ya, hermanos, os acordáis de nuestro trabajo y fatiga: que trabajando de noche y de día por no ser gravosos á ninguno de vosotros, os predicamos el evangelio de Dios.

¹⁰Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹⁰Vosotros sois testigos, y Dios, de cuán santa y justa é irreprensiblemente nos condujimos con vosotros que creísteis:

¹¹като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹¹Así como sabéis de qué modo exhortábamos y consolábamos á cada uno de vosotros, como el padre á sus hijos,

¹²и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹²Y os protestábamos que anduvieseis como es digno de Dios, que os llamó á su reino y gloria.

¹³И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте [го], не [като] човешко слово, а [като] Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹³Por lo cual, también nosotros damos gracias á Dios sin cesar, de que habiendo recibido la palabra de Dios que oísteis de nosotros, recibisteis no palabra de hombres, sino según es en verdad, la palabra de Dios, el cual obra en vosotros los que creísteis.

¹⁴Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

¹⁴Porque vosotros, hermanos, habéis sido imitadores de las iglesias de Dios en Cristo Jesús que están en Judea; pues habéis padecido también vosotros las mismas cosas de los de vuestra propia nación, como también ellos de los Judíos;

¹⁵които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁵Los cuales aun mataron al Señor Jesús y á sus propios profetas, y á nosotros nos han perseguido; y no agradan á Dios, y se oponen á todos los hombres;

¹⁶като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят [мярката на] греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁶Prohibiéndonos hablar á los Gentiles, á fin de que se salven, para henchir la medida de sus pecados siempre: pues vino sobre ellos la ira hasta el extremo.

¹⁷А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за [телесно] присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁷Mas nosotros, hermanos, privados de vosotros por un poco de tiempo, de vista, no de corazón, tanto más procuramos con mucho deseo ver vuestro rostro.

¹⁸Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁸Por lo cual quisimos ir á vosotros, yo Pablo á la verdad, una vez y otra; mas Satanás nos embarazó.

¹⁹Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

¹⁹Porque ¿cuál es nuestra esperanza, ó gozo, ó corona de que me gloríe? ¿No sois vosotros, delante de nuestro Señor Jesucristo en su venida?

²⁰Защото вие сте наша слава и радост.

²⁰Que vosotros sois nuestra gloria y gozo.