¹И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

¹EMPERO yo Pablo, os ruego por la mansedumbre y modestia de Cristo, yo que presente ciertamente soy bajo entre vosotros, mas ausente soy confiado entre vosotros:

²моля ви се, когато съм при вас [да се] не [принудя] да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

²Ruego pues, que cuando estuviere presente, no tenga que ser atrevido con la confianza con que estoy en ánimo de ser resuelto para con algunos, que nos tienen como si anduviésemos según la carne.

³Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

³Pues aunque andamos en la carne, no militamos según la carne.

⁴Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁴(Porque las armas de nuestra milicia no son carnales, sino poderosas en Dios para la destrucción de fortalezas;)

⁵Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁵Destruyendo consejos, y toda altura que se levanta contra la ciencia de Dios, y cautivando todo intento á la obediencia, de Cristo;

⁶И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁶Y estando prestos para castigar toda desobediencia, cuando vuestra obediencia fuere cumplida.

⁷Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме [Христови].

⁷Miráis las cosas según la apariencia. Si alguno está confiado en sí mismo que es de Cristo, esto también piense por sí mismo, que como él es de Cristo, así también nosotros somos de Cristo.

⁸Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁸Porque aunque me glorié aun un poco de nuestra potestad (la cual el Señor nos dió para edificación y no para vuestra destrucción), no me avergonzaré;

⁹[Обаче] нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

⁹Porque no parezca como que os quiero espantar por cartas.

¹⁰Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹⁰Porque á la verdad, dicen, las cartas son graves y fuertes; mas la presencia corporal flaca, y la palabra menospreciable.

¹¹Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива [сме] и на дело, когато сме при вас.

¹¹Esto piense el tal, que cuales somos en la palabra por cartas estando ausentes, tales seremos también en hechos, estando presentes.

¹²Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹²Porque no osamos entremeternos ó compararnos con algunos que se alaban á sí mismos: mas ellos, midiéndose á sí mismos por sí mismos, y comparándose consigo mismos no son juiciosos.

¹³А ние няма да се похвалим [с това, което] е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹³Nosotros empero, no nos gloriaremos fuera de nuestra medida, sino conforme á la medida de la regla, de la medida que Dios nos repartió, para llegar aun hasta vosotros.

¹⁴Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁴Porque no nos extendemos sobre nuestra medida, como si no llegásemos hasta vosotros: porque también hasta vosotros hemos llegado en el evangelio de Cristo:

¹⁵И не се хвалим [с това, което е] вън от мярката ни, [то ест], с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област [за работа] между вас, и то премного,

¹⁵No gloriándonos fuera de nuestra medida en trabajos ajenos; mas teniendo esperanza del crecimiento de vuestra fe, que seremos muy engrandecidos entre vosotros, conforme á nuestra regla.

¹⁶така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁶Y que anunciaremos el evangelio en los lugares más allá de vosotros, sin entrar en la medida de otro para gloriarnos en lo que ya estaba aparejado.

¹⁷А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁷Mas el que se gloría, gloríese en el Señor.

¹⁸Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

¹⁸Porque no el que se alaba á sí mismo, el tal es aprobado; mas aquel á quien Dios alaba.