¹След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

¹Y ACONTECIO después de la muerte de Saúl, que vuelto David de la derrota de los Amalecitas, estuvo dos días en Siclag:

²на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

²Y al tercer día acaeció, que vino uno del campo de Saúl, rotos sus vestidos, y tierra sobre su cabeza: y llegando á David, postróse en tierra, é hizo reverencia.

³И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

³Y preguntóle David: ¿De dónde vienes? Y él respondió: Heme escapado del campo de Israel.

⁴И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

⁴Y David le dijo: ¿Qué ha acontecido? ruégote que me lo digas. Y él respondió: El pueblo huyó de la batalla, y también muchos del pueblo cayeron y son muertos: también Saúl y Jonathán su hijo murieron.

⁵Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

⁵Y dijo David á aquel mancebo que le daba las nuevas: ¿Cómo sabes que Saúl es muerto, y Jonathán su hijo?

⁶И момъкът, който му съобщаваше [това] рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

⁶Y el mancebo que le daba las nuevas respondió: Casualmente vine al monte de Gilboa, y hallé á Saúl que estaba recostado sobre su lanza, y venían tras él carros y gente de á caballo.

⁷И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

⁷Y como él miró atrás, vióme y llamóme; y yo dije: Heme aquí.

⁸И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

⁸Y él me dijo: ¿Quién eres tú? Y yo le respondí: Soy Amalecita.

⁹Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

⁹Y él me volvió á decir: Yo te ruego que te pongas sobre mí, y me mates, porque me toman angustias, y toda mi alma está aún en mí.

¹⁰И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

¹⁰Yo entonces púseme sobre él, y matélo, porque sabía que no podía vivir después de su caída: y tomé la corona que tenía en su cabeza, y la ajorca que traía en su brazo, y helas traído acá á mi señor.

¹¹Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така [направиха] и всичките мъже, които бяха с него.

¹¹Entonces David trabando de sus vestidos, rompiólos; y lo mismo hicieron los hombres que estaban con él.

¹²И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

¹²Y lloraron y lamentaron, y ayunaron hasta la tarde, por Saúl y por Jonathán su hijo, y por el pueblo de Jehová, y por la casa de Israel: porque habían caído á cuchillo.

¹³А Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

¹³Y David dijo á aquel mancebo que le había traído las nuevas: ¿De dónde eres tú? Y él respondió: Yo soy hijo de un extranjero, Amalecita.

¹⁴И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

¹⁴Y díjole David: ¿Cómo no tuviste temor de extender tu mano para matar al ungido de Jehová?

¹⁵И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

¹⁵Entonces llamó David uno de los mancebos, y díjole: Llega, y mátalo. Y él lo hirió, y murió.

¹⁶И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

¹⁶Y David le dijo: Tu sangre sea sobre tu cabeza, pues que tu boca atestiguó contra ti, diciendo: Yo maté al ungido de Jehová.

¹⁷Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

¹⁷Y endechó David á Saúl y á Jonathán su hijo con esta endecha.

¹⁸(и заръча да научат юдейците [тая Песен на] лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

¹⁸(Dijo también que enseñasen al arco á los hijos de Judá. He aquí que está escrito en el libro del derecho:)

¹⁹Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места [на полето] ти! Как паднаха силните.

¹⁹Perecido ha la gloria de Israel sobre tus montañas! ­Cómo han caído los valientes!

²⁰Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

²⁰No lo denunciéis en Gath, No deis las nuevas en las plazas de Ascalón; Porque no se alegren las hijas de los Filisteos, Porque no salten de gozo las hijas de los incircuncisos.

²¹Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви [доставяйки] първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, [като да] не е бил той помазан с миро.

²¹Montes de Gilboa, Ni rocío ni lluvia caiga sobre vosotros, ni seáis tierras de ofrendas; Porque allí fué desechado el escudo de los valientes, El escudo de Saúl, como si no hubiera sido ungido con aceite.

²²От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

²²Sin sangre de muertos, sin grosura de valientes, El arco de Jonathán nunca volvió, Ni la espada de Saúl se tornó vacía.

²³Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

²³Saúl y Jonathán, amados y queridos en su vida, En su muerte tampoco fueron apartados: Más ligeros que águilas, Más fuertes que leones.

²⁴Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

²⁴Hijas de Israel, llorad sobre Saúl, Que os vestía de escarlata en regocijos, Que adornaba vuestras ropas con ornamentos de oro.

²⁵Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на [полето] ти!

²⁵Cómo han caído los valientes en medio de la batalla! ­Jonathán, muerto en tus alturas!

²⁶Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

²⁶Angustia tengo por ti, hermano mío Jonathán, Que me fuiste muy dulce: Más maravilloso me fué tu amor, Que el amor de las mujeres.

²⁷Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

²⁷Cómo han caído los valientes, Y perecieron las armas de guerra!