¹Подир това [Павел] тръгна от Атина и дойде в Коринт,

¹PASADAS estas cosas, Pablo partió de Atenas, y vino á Corinto.

²гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и [Павел] дойде при тях.

²Y hallando á un Judío llamado Aquila, natural del Ponto, que hacía poco que había venido de Italia, y á Priscila su mujer, (porque Claudio había mandado que todos los Judíos saliesen de Roma) se vino á ellos;

³И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

³Y porque era de su oficio, posó con ellos, y trabajaba; porque el oficio de ellos era hacer tiendas.

⁴И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

⁴Y disputaba en la sinagoga todos los sábados, y persuadía á Judíos y á Griegos.

⁵А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

⁵Y cuando Silas y Timoteo vinieron de Macedonia, Pablo estaba constreñido por la palabra, testificando á los Judíos que Jesús era el Cristo.

⁶Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист [от нея]; отсега ще отивам между езичниците.

⁶Mas contradiciendo y blasfemando ellos, les dijo: sacudiendo sus vestidos: Vuestra sangre sea sobre vuestra cabeza; yo, limpio; desde ahora me iré á los Gentiles.

⁷И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

⁷Y partiendo de allí, entró en casa de uno llamado Justo, temeroso de Dios, la casa del cual estaba junto á la sinagoga.

⁸А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

⁸Y Crispo, él prepósito de la sinagoga, creyó al Señor con toda su casa: y muchos de los Corintios oyendo creían, y eran bautizados.

⁹И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

⁹Entonces él Señor dijo de noche en visión á Pablo: No temas, sino habla, y no calles:

¹⁰защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

¹⁰Porque yo estoy contigo, y ninguno te podrá hacer mal; porque yo tengo mucho pueblo en esta ciudad.

¹¹И той преседя [там] година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

¹¹Y se detuvo allí un año y seis meses, enseñándoles la palabra de Dios.

¹²А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

¹²Y siendo Galión procónsul de Acaya, los Judíos se levantaron de común acuerdo contra Pablo, y le llevaron al tribunal,

¹³Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

¹³Diciendo: Que éste persuade á los hombres á honrar á Dios contra la ley.

¹⁴Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

¹⁴Y comenzando Pablo á abrir la boca, Galión dijo á los Judíos: Si fuera algún agravio ó algún crimen enorme, oh Judíos, conforme á derecho yo os tolerara:

¹⁵но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

¹⁵Mas si son cuestiones de palabras, y de nombres, y de vuestra ley, vedlo vosotros; porque yo no quiero ser juez de estas cosas.

¹⁶И изпъди ги от съдилището.

¹⁶Y los echó del tribunal.

¹⁷Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

¹⁷Entonces todos los Griegos tomando á Sóstenes, prepósito de la sinagoga, le herían delante del tribunal: y á Galión nada se le daba de ello.

¹⁸А Павел, след като поседя [там] още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

¹⁸Mas Pablo habiéndose detenido aún allí muchos días, después se despidió de los hermanos, y navegó á Siria, y con él Priscila y Aquila, habiéndose trasquilado la cabeza en Cencreas, porque tenía voto.

¹⁹Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

¹⁹Y llegó á Efeso, y los dejó allí: y él entrando en la sinagoga, disputó con los Judíos,

²⁰но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

²⁰Los cuales le rogaban que se quedase con ellos por más tiempo; mas no accedió.

²¹А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

²¹Sino que se despidió de ellos, diciendo: Es menester que en todo caso tenga la fiesta que viene, en Jerusalem; mas otra vez volveré á vosotros, queriendo Dios. Y partió de Efeso.

²²И като слезе в Кесария, възлезе [в Ерусалим] та поздрави църквата и [после] слезе в Антиохия.

²²Y habiendo arribado á Cesarea subió á Jerusalem; y después de saludar á la iglesia, descendió á Antioquía.

²³И като поседя [там] известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

²³Y habiendo estado allí algún tiempo, partió, andando por orden la provincia de Galacia, y la Phrygia, confirmando á todos los discípulos.

²⁴И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

²⁴Llegó entonces á Efeso un Judío, llamado Apolos, natural de Alejandría, varón elocuente, poderoso en las Escrituras.

²⁵Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

²⁵Este era instruído en el camino del Señor; y ferviente de espíritu, hablaba y enseñaba diligentemente las cosas que son del Señor, enseñando solamente en el bautismo de Juan.

²⁶Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

²⁶Y comenzó á hablar confiadamente en la sinagoga: al cual como oyeron Priscila y Aquila, le tomaron, y le declararon más particularmente el camino de Dios.

²⁷И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

²⁷Y queriendo él pasar á Acaya, los hermanos exhortados, escribieron á los discípulos que le recibiesen; y venido él, aprovechó mucho por la gracia á los que habían creído:

²⁸защото силно опровергаваше юдеите [и то] публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

²⁸Porque con gran vehemencia convencía públicamente á los Judíos, mostrando por las Escrituras que Jesús era el Cristo.