¹И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

¹Y COMO se cumplieron los días de Pentecostés, estaban todos unánimes juntos;

²И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

²Y de repente vino un estruendo del cielo como de un viento recio que corría, el cual hinchió toda la casa donde estaban sentados;

³И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

³Y se les aparecieron lenguas repartidas, como de fuego, que se asentó sobre cada uno de ellos.

⁴И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше [способност] да говорят.

⁴Y fueron todos llenos del Espíritu Santo, y comenzaron á hablar en otras lenguas, como el Espíritu les daba que hablasen.

⁵[А тогава] престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁵Moraban entonces en Jerusalem Judíos, varones religiosos, de todas las naciones debajo del cielo.

⁶И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

⁶Y hecho este estruendo, juntóse la multitud; y estaban confusos, porque cada uno les oía hablar su propia lengua.

⁷И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

⁷Y estaban atónitos y maravillados, diciendo: He aquí ¿no son "Galileos todos estos que hablan?

⁸Тогава как ги слушаме [да говорят] всеки на собствения наш език, в който сме родени?

⁸¿Cómo, pues, les oímos nosotros hablar cada uno en nuestra lengua en que somos nacidos?

⁹Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

⁹Partos y Medos, y Elamitas, y los que habitamos en Mesopotamia, en Judea y en Capadocia, en el Ponto y en Asia,

¹⁰Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които [граничат] с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

¹⁰En Phrygia y Pamphylia, en Egipto y en las partes de Africa que está de la otra parte de Cirene, y Romanos extranjeros, tanto Judíos como convertidos,

¹¹критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹¹Cretenses y Arabes, les oímos hablar en nuestras lenguas las maravillas de Dios.

¹²И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

¹²Y estaban todos atónitos y perplejos, diciendo los unos á los otros: ¿Qué quiere ser esto?

¹³А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

¹³Mas otros burlándose, decían: Que están llenos de mosto.

¹⁴А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, [казвайки]: Юдеи, и всички [вие], които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

¹⁴Entonces Pedro, poniéndose en pie con los once, alzó su voz, y hablóles diciendo: Varones Judíos, y todos los que habitáis en Jerusalem, esto os sea notorio, y oid mis palabras.

¹⁵Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е [едвам] третият час на деня;

¹⁵Porque éstos no están borrachos, como vosotros pensáis, siendo la hora tercia del día;

¹⁶но това е казаното чрез пророк Иоила: -

¹⁶Mas esto es lo que fué dicho por el profeta Joel:

¹⁷"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

¹⁷Y será en los postreros días, dice Dios, Derramaré de mi Espíritu sobre toda carne, Y vuestros hijos y vuestras hijas profetizarán; Y vuestros mancebos verán visiones, Y vuestros viejos soñarán sueños:

¹⁸Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

¹⁸Y de cierto sobre mis siervos y sobre mis siervas en aquellos días Derramaré de mi Espíritu, y profetizarán.

¹⁹И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;

¹⁹Y daré prodigios arriba en el cielo, Y señales abajo en la tierra, Sangre y fuego y vapor de humo:

²⁰Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

²⁰El sol se volverá en tinieblas, Y la luna en sangre, Antes que venga el día del Señor, Grande y manifiesto;

²¹И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

²¹Y será que todo aquel que invocare el nombre del Señor, será salvo.

²²Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²²Varones Israelitas, oid estas palabras: Jesús Nazareno, varón aprobado de Dios entre vosotros en maravillas y prodigios y señales, que Dios hizo por él en medio de vosotros, como también vosotros sabéis;

²³Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²³A éste, entregado por determinado consejo y providencia de Dios, prendisteis y matasteis por manos de los inicuos, crucificándole;

²⁴Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁴Al cual Dios levantó, sueltos los dolores de la muerte, por cuanto era imposible ser detenido de ella.

²⁵Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁵Porque David dice de él: Veía al Señor siempre delante de mí: Porque está á mi diestra, no seré conmovido.

²⁶Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁶Por lo cual mi corazón se alegró, y gozóse mi lengua; Y aun mi carne descansará en esperanza;

²⁷Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁷Que no dejarás mi alma en el infierno, Ni darás á tu Santo que vea corrupción.

²⁸Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁸Hicísteme notorios los caminos de la vida; Me henchirás de gozo con tu presencia.

²⁹Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

²⁹Varones hermanos, se os puede libremente decir del patriarca David, que murió, y fué sepultado, y su sepulcro está con nosotros hasta del día de hoy.

³⁰И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³⁰Empero siendo profeta, y sabiendo que con juramento le había Dios jurado que del fruto de su lomo, cuanto á la carne, levantaría al Cristo que se sentaría sobre su trono;

³¹той предвиждаше [това], говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³¹Viéndolo antes, habló de la resurrección de Cristo, que su alma no fué dejada en el infierno, ni su carne vió corrupción.

³²Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³²A este Jesús resucitó Dios, de lo cual todos nosotros somos testigos.

³³И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³³Así que, levantado por la diestra de Dios, y recibiendo del Padre la promesa del Espíritu Santo, ha derramado esto que vosotros veis y oís.

³⁴Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

³⁴Porque David no subió á los cielos; empero él dice: Dijo el Señor á mi Señor: Siéntate á mi diestra,

³⁵докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁵Hasta que ponga á tus enemigos por estrado de tus pies.

³⁶И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁶Sepa pues ciertísimamente toda la casa de Israel, que á éste Jesús que vosotros crucificasteis, Dios ha hecho Señor y Cristo.

³⁷Като чуха [това], те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁷Entonces oído esto, fueron compungidos de corazón, y dijeron á Pedro y á los otros apóstoles: Varones hermanos, ¿qué haremos?

³⁸А Петър им [рече:] Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁸Y Pedro les dice: Arrepentíos, y bautícese cada uno de vosotros en el nombre de Jesucristo para perdón de los pecados; y recibiréis el don del Espíritu Santo.

³⁹Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

³⁹Porque para vosotros es la promesa, y para vuestros hijos, y para todos los que están lejos; para cuantos el Señor nuestro Dios llamare.

⁴⁰И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

⁴⁰Y con otras muchas palabras testificaba y exhortaba, diciendo: Sed salvos de esta perversa generación.

⁴¹И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

⁴¹Así que, los que recibieron su palabra, fueron bautizados: y fueron añadidas á ellos aquel día como tres mil personas.

⁴²И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

⁴²Y perseveraban en la doctrina de los apóstoles, y en la comunión, y en el partimiento del pan, y en las oraciones.

⁴³И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

⁴³Y toda persona tenía temor: y muchas maravillas y señales eran hechas por los apóstoles.

⁴⁴И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

⁴⁴Y todos los que creían estaban juntos; y tenían todas las cosas comunes;

⁴⁵и продаваха стоката и имота си, и разпределяха [парите] на всички, според нуждата на всекиго.

⁴⁵Y vendían las posesiones, y las haciendas, y repartíanlas á todos, como cada uno había menester.

⁴⁶И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

⁴⁶Y perseverando unánimes cada día en el templo, y partiendo el pan en las casas, comían juntos con alegría y con sencillez de corazón,

⁴⁷като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

⁴⁷Alabando á Dios, y teniendo gracia con todo el pueblo. Y el Señor añadía cada día á la iglesia los que habían de ser salvos.