¹Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

¹ENTONCES Agripa dijo á Pablo: Se te permite hablar por ti mismo. Pablo entonces, extendiendo la mano, comenzó á responder por sí, diciendo:

²Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

²Acerca de todas las cosas de que soy acusado por los Judíos, oh rey Agripa, me tengo por dichoso de que haya hoy de defenderme delante de ti;

³а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

³Mayormente sabiendo tú todas las costumbres y cuestiones que hay entre los Judíos: por lo cual te ruego que me oigas con paciencia.

⁴Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

⁴Mi vida pues desde la mocedad, la cual desde el principio fué en mi nación, en Jerusalem, todos los Judíos la saben:

⁵Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях [като] фарисей.

⁵Los cuales tienen ya conocido que yo desde el principio, si quieren testificarlo, conforme á la más rigurosa secta de nuestra religión he vivido Fariseo.

⁶И сега стоя пред съда [понеже имам] надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

⁶Y ahora, por la esperanza de la promesa que hizo Dios á nuestros padres, soy llamado en juicio;

⁷до [изпълнението на] което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат [на Бога] усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

⁷A la cual promesa nuestras doce tribus, sirviendo constantemente de día y de noche, esperan que han de llegar. Por la cual esperanza, oh rey Agripa, soy acusado de los Judíos.

⁸Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

⁸Qué! ¿Júzgase cosa increíble entre vosotros que Dios resucite los muertos?

⁹И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

⁹Yo ciertamente había pensando deber hacer muchas cosas contra el nombre de Jesús de Nazaret:

¹⁰което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

¹⁰Lo cual también hice en Jerusalem, y yo encerré en cárcel es á muchos de los santos, recibida potestad de los príncipes de los sacerdotes; y cuando eran matados, yo dí mi voto.

¹¹И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

¹¹Y muchas veces, castigándolos por todas las sinagogas, los forcé á blasfemar; y enfurecido sobremanera contra ellos, los perseguí hasta en las ciudades extrañas.

¹²По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹²En lo cual ocupado, yendo á Damasco con potestad y comisión de los príncipes de los sacerdotes,

¹³по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, [която] надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

¹³En mitad del día, oh rey, vi en el camino una luz del cielo, que sobrepujaba el resplandor del sol, la cual me rodeó y á los que iban conmigo.

¹⁴И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

¹⁴Y habiendo caído todos nosotros en tierra, oí una voz que me hablaba, y decía en lengua hebraica: Saulo, Saulo, ¿por qué me persigues? Dura cosa te es dar coces contra los aguijones.

¹⁵И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

¹⁵Yo entonces dije: ¿Quién eres, Señor? Y el Señor dijo: Yo soy Jesús, á quien tú persigues.

¹⁶Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

¹⁶Mas levántate, y ponte sobre tus pies; porque para esto te he aparecido, para ponerte por ministro y testigo de las cosas que has visto, y de aquellas en que apareceré á ti:

¹⁷като те избавям от [юдейския] народ и от езичниците, между които те пращам,

¹⁷Librándote del pueblo y de los Gentiles, á los cuales ahora te envío,

¹⁸да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете [си] и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

¹⁸Para que abras sus ojos, para que se conviertan de las tinieblas á la luz, y de la potestad de Satanás á Dios; para que reciban, por la fe que es en mí, remisión de pecados y suerte entre los santificados.

¹⁹Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

¹⁹Por lo cual, oh rey Agripa, no fuí rebelde á la visión celestial:

²⁰но проповядвах първо на [юдеите] в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а [после] и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²⁰Antes anuncié primeramente á los que están en Damasco, y Jerusalem, y por toda la tierra de Judea, y á los gentiles, que se arrepintiesen y se convirtiesen á Dios, haciendo obras dignas de arrepentimiento.

²¹По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²¹Por causa de esto los Judíos, tomándome en el templo, tentaron matarme.

²²Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

²²Mas ayudado del auxilio de Dios, persevero hasta el día de hoy, dando testimonio á pequeños y á grandes, no diciendo nada fuera de las cosas que los profetas y Moisés dijeron que habían de venir:

²³[сиреч], че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на [юдейския] народ и на езичниците.

²³Que Cristo había de padecer, y ser el primero de la resurrección de los muertos, para anunciar luz al pueblo y á los Gentiles.

²⁴Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁴Y diciendo él estas cosas en su defensa, Festo á gran voz dijo: Estás loco, Pablo: las muchas letras te vuelven loco.

²⁵А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁵Mas él dijo: No estoy loco, excelentísimo Festo, sino que hablo palabras de verdad y de templanza.

²⁶Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁶Pues el rey sabe estas cosas, delante del cual también hablo confiadamente. Pues no pienso que ignora nada de esto; pues no ha sido esto hecho en algún rincón.

²⁷Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁷¿Crees, rey Agripa, á los profetas? Yo sé que crees.

²⁸А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁸Entonces Agripa dijo á Pablo: Por poco me persuades á ser Cristiano.

²⁹А Павел [рече]: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

²⁹Y Pablo dijo: ­Pluguiese á Dios que por poco ó por mucho, no solamente tú, mas también todos los que hoy me oyen, fueseis hechos tales cual yo soy, excepto estas prisiones!

³⁰Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

³⁰Y como hubo dicho estas cosas, se levantó el rey, y el presidente, y Bernice, y los que se habían sentado con ellos;

³¹И като се оттеглиха [настрана], говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

³¹Y como se retiraron aparte, hablaban los unos á los otros, diciendo: Ninguna cosa digna ni de muerte, ni de prisión, hace este hombre.

³²А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

³²Y Agripa dijo á Festo: Podía este hombre ser suelto, si no hubiera apelado á César.