¹И Господното слово дойде към мене и рече:

¹Y FUÉ á mí palabra de Jehová, diciendo:

²Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне [словото ти] към светите места и пророкувай против Израилевата земя;

²Hijo del hombre, pon tu rostro contra Jerusalem, y derrama palabra sobre los santuarios, y profetiza sobre la tierra de Israel;

³и кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

³Y dirás á la tierra de Israel: Así ha dicho Jehová: He aquí, que yo contra ti, y sacaré mi espada de su vaina, y talaré de ti al justo y al impío.

⁴Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, за това ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

⁴Y por cuanto he de talar de ti al justo y al impío, por tanto, mi espada saldrá de su vaina contra toda carne, desde el mediodía hasta el aquilón:

⁵и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

⁵Y sabrá toda carne que yo Jehová saqué mi espada de su vaina; no volverá más.

⁶Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

⁶Y tú, hijo del hombre, gime con quebrantamiento de lomos, y con amargura; gime delante de los ojos de ellos.

⁷И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

⁷Y será, que cuando te dijeren: ¿Por qué gimes tú? dirás: Por la fama que viene; y todo corazón se desleirá, y todas manos se debilitarán, y angustiaráse todo espíritu, y todas rodillas se irán en aguas: he aquí que viene, y hacerse ha, dice el Señor Jehov

⁸И Господното слово дойде към мене и рече:

⁸Y fué á mí palabra de Jehová, diciendo:

⁹Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

⁹Hijo del hombre, profetiza, y di: Así ha dicho el Señor Jehová: Di: La espada, la espada está afilada, y aun acicalada;

¹⁰остри се за да извърши голямо клане; излъсква се за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? [Това е] жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

¹⁰Para degollar víctimas está afilada, acicalada está para que relumbre. ¿Hemos de alegrarnos? A la vara de mi hijo viene menospreciando todo árbol.

¹¹Даде се да се излъска за да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан за да се даде в ръката на погубителя.

¹¹Y dióla á acicalar para tenerla á mano: la espada está afilada, y acicalada está ella, para entregralo en mano del matador.

¹²Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари го по бедрото си;

¹²Clama y aúlla, oh hijo del hombre; porque ésta será sobre mi pueblo, será ella sobre todos los príncipes de Israel. Temores de espada serán á mi pueblo: por tanto, hiere el muslo;

¹³Защото има изпитание; и какво ако и презиращият жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

¹³Porque está probado. ¿Y qué, si la espada desprecia aun el cetro? El no será más, dice el Señor Jehová.

¹⁴Ти, прочее, сине човешки, пророкувай и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, [числото] на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

¹⁴Tú pues, hijo del hombre, profetiza y bate una mano con otra, y dóblese la espada la tercera vez, la espada de muertos: ésta es espada de gran matanza que los penetrará,

¹⁵Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи [всяко] сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се за да блещи, наточи се за да коли.

¹⁵Para que el corazón desmaye, y los estragos se multipliquen: en todas las puertas de ellos he puesto espanto de espada. ­Ah! dispuesta está para que relumbre, y aderezada para degollar.

¹⁶Стегни се [мечо], нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

¹⁶Ponte á una parte, ponte á la diestra, ó ponte á la siniestra, hacia donde tu rostro se determinare.

¹⁷И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

¹⁷Y yo también batiré mi mano con mi mano, y haré reposar mi ira. Yo Jehová he hablado.

¹⁸Господното слово дойде пак към мене и рече:

¹⁸Y fué á mí palabra de Jehova, diciendo:

¹⁹При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец {Еврейски: Ръка.}, направи го при началото на пътя за града.

¹⁹Y tú, hijo del hombre, señálate dos caminos por donde venga la espada del rey de Babilonia: de una misma tierra salgan ambos: y echa mano á la suerte: en el principio del camino de la ciudad lo harás.

²⁰Определи път за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

²⁰El camino señalarás por donde venga la espada á Rabba de los hijos de Ammón, y á Judá contra Jerusalem la fuerte.

²¹Защото вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародействува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

²¹Porque el rey de Babilonia se paró en una encrucijada, al principio de dos caminos, para tomar adivinación: acicaló saetas, consultó en ídolos, miró el hígado.

²²В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед {Еврейски: Отварят уста.} за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

²²La adivinación fué á su mano derecha, sobre Jerusalem, para poner capitanes, para abrir la boca á la matanza, para levantar la voz en grito, para poner ingenios contra las puertas, para fundar baluarte, y edificar fuerte.

²³Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

²³Y seráles como adivinación mentirosa en sus ojos, por estar juramentados con juramento á ellos: mas él trae á la memoria la maldad, para prenderlos.

²⁴Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

²⁴Por tanto, así ha dicho el Señor Jehová: Por cuanto habéis hecho venir en memoria vuestras maldades, manifestando vuestras traiciones, y descubriendo vuestros pecados en todas vuestras obras; por cuanto habéis venido en memoria, seréis tomados á mano.

²⁵А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието [е стигнало] до края си,

²⁵Y tú, profano é impío príncipe de Israel, cuyo día vino en el tiempo de la consumación de la maldad;

²⁶така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече [да бъде] такава, възвиси смирения, а смири възвисения.

²⁶Así ha dicho el Señor Jehová: Depón la tiara, quita la corona: ésta no será más ésta: al bajo alzaré, y al alto abatiré.

²⁷Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и [нему] ще я дам.

²⁷Del revés, del revés, del revés la tornaré; y no será ésta más, hasta que venga aquel cuyo es el derecho, y se la entregaré.

²⁸И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан за да коли, и блестящ за да изтреби,

²⁸Y tú, hijo del hombre, profetiza, y di: Así ha dicho el Señor Jehová sobre los hijos de Ammón, y su oprobio. Dirás pues: La espada, la espada está desenvainada para degollar; acicalada para consumir con resplandor.

²⁹докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародействуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието [е стигнало] до края си.

²⁹Te profetizan vanidad, adivínante mentira, para entregarte con los cuellos de los malos sentenciados á muerte, cuyo día vino en tiempo de la consumación de la maldad.

³⁰Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

³⁰¿Tornaréla á su vaina? En el lugar donde te criaste, en la tierra donde has vivido, te tengo de juzgar.

³¹Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да погубят.

³¹Y derramaré sobre ti mi ira: el fuego de mi enojo haré encender sobre ti, y te entregaré en mano de hombres temerarios, artífices de destrucción.

³²Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята [ти]; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.

³²Del fuego serás para ser consumido; tu sangre será en medio de la tierra; no habrá más memoria de ti: porque yo Jehová he hablado.