¹А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на [онази] земя.

¹Y SALIO Dina la hija de Lea, la cual había ésta parido á Jacob, á ver las hijas del país.

²А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

²Y vióla Sichêm, hijo de Hamor Heveo, príncipe de aquella tierra, y tomóla, y echóse con ella, y la deshonró.

³И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

³Mas su alma se apegó á Dina la hija de Lea, y enamoróse de la moza, y habló al corazón de la joven.

⁴И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁴Y habló Sichêm á Hamor su padre, diciendo: Tómame por mujer esta moza.

⁵А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁵Y oyó Jacob que había Sichêm amancillado á Dina su hija: y estando sus hijos con su ganando en el campo, calló Jacob hasta que ellos viniesen.

⁶Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁶Y dirigióse Hamor padre de Sichêm á Jacob, para hablar con él.

⁷А като чуха за [станалото], Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁷Y los hijos de Jacob vinieron del campo cuando lo supieron; y se entristecieron los varones, y se ensañaron mucho, porque hizo vileza en Israel echándose con la hija de Jacob, lo que no se debía haber hecho.

⁸И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁸Y Hamor habló con ellos, diciendo: El alma de mi hijo Sichêm se ha apegado á vuestra hija; ruégoos que se la deis por mujer.

⁹И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

⁹Y emparentad con nosotros; dadnos vuestras hijas, y tomad vosotros las nuestras.

¹⁰Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

¹⁰Y habitad con nostros; porque la tierra estará delante de vosotros; morad y negociad en ella, y tomad en ella posesión.

¹¹Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: [Само] да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹¹Sichêm también dijo á su padre y á sus hermanos: Halle yo gracia en vuestros ojos, y daré lo que me dijereis.

¹²Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹²Aumentad á cargo mío mucho dote y dones, que yo daré cuanto me dijereis, y dadme la moza por mujer.

¹³А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹³Y respondieron los hijos de Jacob á Sichêm y á Hamor su padre con engaño; y parlaron, por cuanto había amancillado á Dina su hermana.

¹⁴Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁴Y dijéronles: No podemos hacer esto de dar nuestra hermana á hombre que tiene prepucio; porque entre nosotros es abominación.

¹⁵Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁵Mas con esta condición os haremos placer: si habéis de ser como nosotros, que se circuncide entre vosotros todo varón;

¹⁶тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁶Entonces os daremos nuestras hijas, y tomaremos nosotros las vuestras; y habitaremos con vosotros, y seremos un pueblo.

¹⁷Но ако не приемете [условието ни] да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁷Mas si no nos prestareis oído para circuncidaros, tomaremos nuestra hija, y nos iremos.

¹⁸И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁸Y parecieron bien sus palabras á Hamor y á Sichêm, hijo de Hamor.

¹⁹Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

¹⁹Y no dilató el mozo hacer aquello, porque la hija de Jacob le había agradado: y él era el más honrado de toda la casa de su padre.

²⁰Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²⁰Entonces Hamor y Sichêm su hijo vinieron á la puerta de su ciudad, y hablaron á los varones de su ciudad, diciendo:

²¹Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²¹Estos varones son pacíficos con nosotros, y habitarán en el país, y traficarán en él: pues he aquí la tierra es bastante ancha para ellos: nosotros tomaremos sus hijas por mujeres, y les daremos las nuestras.

²²Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²²Mas con esta condición nos harán estos hombres el placer de habitar con nosotros, para que seamos un pueblo: si se circuncidare en nosotros todo varón, así como ellos son circuncidados.

²³Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²³Sus ganados, y su hacienda y todas sus bestias, serán nuestras: solamente convengamos con ellos, y habitarán con nosotros.

²⁴Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

²⁴Y obedecieron á Hamor y á Sichêm su hijo todos los que salían por la puerta de la ciudad, y circuncidaron á todo varón, á cuantos salían por la puerta de su ciudad.

²⁵А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁵Y sucedió que al tercer día, cuando sentían ellos el mayor dolor, los dos hijos de Jacob, Simeón y Leví, hermanos de Dina, tomaron cada uno su espada, y vinieron contra la ciudad animosamente, y mataron á todo varón.

²⁶Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁶Y á Hamor y á Sichêm su hijo los mataron á filo de espada: y tomaron á Dina de casa de Sichêm, y saliéronse.

²⁷Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁷Y los hijos de Jacob vinieron á los muertos y saquearon la ciudad; por cuanto habían amancillado á su hermana.

²⁸Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

²⁸Tomaron sus ovejas y vacas y sus asnos, y lo que había en la ciudad y en el campo,

²⁹и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

²⁹Y toda su hacienda; se llevaron cautivos á todos sus niños y sus mujeres, y robaron todo lo que había en casa.

³⁰Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³⁰Entonces dijo Jacob á Simeón y á Leví: Habéisme turbado con hacerme abominable á los moradores de aquesta tierra, el Cananeo y el Pherezeo; y teniendo yo pocos hombres, juntarse han contra mí, y me herirán, y seré destruido yo y mi casa.

³¹А те казаха: [Трябваше ли] той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

³¹Y ellos respondieron ¿Había él de tratar á nuestra hermana como á una ramera?