¹Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

¹POR tanto nosotros también, teniendo en derredor nuestro una tan grande nube de testigos, dejando todo el peso del pecado que nos rodea, corramos con paciencia la carrera que nos es propuesta,

²като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата [ни], Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

²Puestos los ojos en al autor y consumador de la fe, en Jesús; el cual, habiéndole sido propuesto gozo, sufrió la cruz, menospreciando la vergüenza, y sentóse á la diestra del trono de Dios.

³Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

³Reducid pues á vuestro pensameinto á aquel que sufrió tal contradicción de pecadores contra sí mismo, porque no os fatiguéis en vuestros ánimos desmayando.

⁴Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁴Que aun no habéis resistido hasta la sangre, combatiendo contra el pecado:

⁵И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁵Y estáis ya olvidados de la exhortación que como con hijos habla con vosotros, diciendo: Hijo mío, no menosprecies el castigo del Señor, Ni desmayes cuando eres de él reprendido.

⁶Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

⁶Porque el Señor al que ama castiga, Y azota á cualquiera que recibe por hijo.

⁷Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща [му] не наказва?

⁷Si sufrís el castigo, Dios se os presenta como á hijos; porque ¿qué hijo es aquel á quien el padre no castiga?

⁸Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁸Mas si estáis fuera del castigo, del cual todos han sido hechos participantes, luego sois bastardos, y no hijos.

⁹Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

⁹Por otra parte, tuvimos por castigadores á los padres de nuestra carne, y los reverenciábamos, ¿por qué no obedeceremos mucho mejor al Padre de los espíritus, y viviremos?

¹⁰Защото те за малко време са [ни] наказвали, според както им е било угодно, а Той - за [наша] полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹⁰Y aquéllos, á la verdad, por pocos días nos castigaban como á ellos les parecía, mas éste para lo que nos es provechoso, para que recibamos su santificación.

¹¹Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹¹Es verdad que ningún castigo al presente parece ser causa de gozo, sino de tristeza; mas después da fruto apacible de justicia á los que en él son ejercitados.

¹²Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹²Por lo cual alzad las manos caídas y las rodillas paralizadas;

¹³и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹³Y haced derechos pasos á vuestros pies, porque lo que es cojo no salga fuera de camino, antes sea sanado.

¹⁴Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁴Seguid la paz con todos, y la santidad, sin la cual nadie verá al Señor:

¹⁵И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да [ви] смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁵Mirando bien que ninguno se aparte de la gracia de Dios, que ninguna raíz de amargura brotando os impida, y por ella muchos sean contaminados;

¹⁶да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁶Que ninguno sea fornicario, ó profano, como Esaú, que por una vianda vendió su primogenitura.

¹⁷понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума [у баща си].

¹⁷Porque ya sabéis que aun después, deseando heredar la bendición, fue reprobado (que no halló lugar de arrepentimiento), aunque la procuró con lágrimas.

¹⁸Защото вие не сте пристъпили до [планина] осезаема и пламнала в огън, [нито] до тъмнина и буря,

¹⁸Porque no os habéis llegado al monte que se podía tocar, y al fuego encendido, y al turbión, y á la oscuridad, y á la tempestad,

¹⁹[нито] до тръбен звук и глас на думи; [такъв, щото] ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

¹⁹Y al sonido de la trompeta, y á la voz de las palabras, la cual los que la oyeron rogaron que no se les hablase más;

²⁰(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²⁰Porque no podían tolerar lo que se mandaba: Si bestia tocare al monte, será apedreada, ó pasada con dardo.

²¹и толкоз страшна беше гледката, [щото] Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²¹Y tan terrible cosa era lo que se veía, que Moisés dijo: Estoy asombrado y temblando.

²²но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²²Mas os habéis llegado al monte de Sión, y á la ciudad del Dios vivo, Jerusalem la celestial, y á la compañía de muchos millares de ángeles,

²³при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²³Y á la congregación de los primogénitos que están alistados en los cielos, y á Dios el Juez de todos, y á los espíritus de los justos hechos perfectos,

²⁴при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри [неща] от Авеловата.

²⁴Y á Jesús el Mediador del nuevo testamento, y á la sangre del esparcimiento que habla mejor que la de Abel.

²⁵Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха [наказанието], като презряха този, който [ги] предупреждаваше на земята, то колко повече не [щем избегна] ние, ако се отървем от Този, Който [предупреждава] от небесата!

²⁵Mirad que no desechéis al que habla. Porque si aquellos no escaparon que desecharon al que hablaba en la tierra, mucho menos nosotros, si desecháramos al que habla de los cielos.

²⁶Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁶La voz del cual entonces conmovió la tierra; mas ahora ha denunciado, diciendo: Aun una vez, y yo conmoveré no solamente la tierra, mas aun el cielo.

²⁷А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁷Y esta palabra, Aun una vez, declara la mudanza de las cosas movibles, como de cosas que son firmes.

²⁸Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁸Así que, tomando el reino inmóvil, vamos á Dios agradándole con temor y reverencia;

²⁹защото нашият Бог е огън, който пояжда.

²⁹Porque nuestro Dios es fuego consumidor.