¹Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

¹POR tanto, hermanos santos, participantes de la vocación celestial, considerad al Apóstol y Pontífice de nuestra profesión, Cristo Jesús;

²Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

²El cual es fiel al que le constituyó, como también lo fué Moisés sobre toda su casa.

³Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.

³Porque de tanto mayor gloria que Moisés éste es estimado digno, cuanto tiene mayor dignidad que la casa el que la fabricó.

⁴Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁴Porque toda casa es edificada de alguno: mas el que crió todas las cosas es Dios.

⁵И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]

⁵Y Moisés á la verdad fué fiel sobre toda su casa, como siervo, para testificar lo que se había de decir;

⁶а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁶Mas Cristo como hijo, sobre su casa; la cual casa somos nosotros, si hasta el cabo retuviéremos firme la confianza y la gloria de la esperanza.

⁷Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁷Por lo cual, como dice el Espíritu Santo: Si oyereis hoy su voz,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁸No endurezcáis vuestros corazones Como en la provocación, en el día de la tentación en el desierto,

⁹Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.

⁹Donde me tentaron vuestros padres; me probaron, Y vieron mis obras cuarenta años.

¹⁰Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹⁰A causa de lo cual me enemisté con esta generación, Y dije: Siempre divagan ellos de corazón, Y no han conocido mis caminos.

¹¹Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹¹Juré, pues, en mi ira: No entrarán en mi reposo.

¹²Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹²Mirad, hermanos, que en ninguno de vosotros haya corazón malo de incredulidad para apartarse del Dios vivo:

¹³но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹³Antes exhortaos los unos á los otros cada día, entre tanto que se dice Hoy; porque ninguno de vosotros se endurezca con engaño de pecado:

¹⁴Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁴Porque participantes de Cristo somos hechos, con tal que conservemos firme hasta el fin el principio de nuestra confianza;

¹⁵докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁵Entre tanto que se dice: Si oyereis hoy su voz, No endurezcáis vuestros corazones, como en la provocación.

¹⁶Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁶Porque algunos de los que habían salido de Egipto con Moisés, habiendo oído, provocaron, aunque no todos.

¹⁷А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁷Mas ¿con cuáles estuvo enojado cuarenta años? ¿No fué con los que pecaron, cuyos cuerpos cayeron en el desierto?

¹⁸На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁸¿Y á quiénes juró que no entrarían en su reposo, sino á aquellos que no obedecieron?

¹⁹И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

¹⁹Y vemos que no pudieron entrar á causa de incredulidad.