¹Наложеното за Дамаск [пророчество]: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

¹CARGA de Damasco.

²Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

²Las ciudades de Aroer desamparadas, en majadas se tornarán; dormirán allí, y no habrá quien los espante.

³Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

³Y cesará el socorro de Ephraim, y el reino de Damasco; y lo que quedare de Siria, será como la gloria de los hijos de Israel, dice Jehová de los ejércitos.

⁴И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

⁴Y será que en aquel tiempo la gloria de Jacob se atenuará, y enflaqueceráse la grosura de su carne.

⁵И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

⁵Y será como cuando el segador coge la mies, y con su brazo siega las espigas: será también como el que coge espigas en el valle de Rephaim.

⁶Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

⁶Y quedarán en él rebuscos, como cuando sacuden el aceituno, dos ó tres granos en la punta del ramo, cuatro ó cinco en sus ramas fructíferas, dice Jehová Dios de Israel.

⁷В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

⁷En aquel día mirará el hombre á su Hacedor, y sus ojos contemplarán al Santo de Israel.

⁸Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

⁸Y no mirará á los altares que hicieron sus manos, ni mirará á lo que hicieron sus dedos, ni á los bosques, ni á las imágenes del sol.

⁹В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане [там] запустение.

⁹En aquel día las ciudades de su fortaleza serán como los frutos que quedan en los pimpollos y en las ramas, las cuales fueron dejadas á causa de los hijos de Israel; y habrá asolamiento.

¹⁰Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

¹⁰Porque te olvidaste del Dios de tu salud, y no te acordaste de la roca de tu fortaleza; por tanto plantarás plantas hermosas, y sembrarás sarmiento extraño.

¹¹В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

¹¹El día que las plantares, las harás crecer, y harás que tu simiente brote de mañana; mas la cosecha será arrebatada en el día del coger, y del dolor desesperado.

¹²Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

¹²Ay! multitud de muchos pueblos que harán ruido como estruendo de la mar: y murmullo de naciones hará alboroto como murmurio de muchas aguas.

¹³Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.

¹³Los pueblos harán estrépito á manera de ruido de grandes aguas: mas Dios le reprenderá, y huirá lejos; será ahuyentado como el tamo de los montes delante del viento, y como el polvo delante del torbellino.

¹⁴Привечер, ето смущение, [И] преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.

¹⁴Al tiempo de la tarde he aquí turbación; y antes de la mañana ya no es. Esta es la parte de los que nos huellan, y la suerte de los que nos saquean.