1Наложеното за пустинята на морето {Т.е., голямата река, Ефрат.} [пророчество:] Както южните вихрушки, които стремително летят, [Така] иде [разрушение] от пустинята, от страшната земя.
1CARGA del desierto de la mar. así vienen de la tierra horrenda.
2Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.
2Visión dura me ha sido mostrada. El prevaricador prevarica, y el destructor destruye. Sube, Persa; cerca, Medo. Todo su gemido hice cesar.
3Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.
3Por tanto mis lomos se han llenado de dolor; angustias se apoderaron de mí, como angustias de mujer de parto: agobiéme oyendo, y al ver heme espantado.
4Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.
4Pasmóse mi corazón, el horror me ha intimidado; la noche de mi deseo se me tornó en espanto.
5Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!
5Pon la mesa, mira del atalaya, come, bebe: levantaos, príncipes, ungid el escudo.
6Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.
6Porque el Señor me dijo así: Ve, pon centinela que haga saber lo que viere.
7И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.
7Y vió un carro de un par de caballeros, un carro de asno, y un carro de camello. Luego miró muy más atentamente.
8После, извика [като] лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -
8Y gritó como un león: Señor, sobre la atalaya estoy yo continuamente de día, y las noches enteras sobre mi guarda:
9Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!
9Y he aquí este carro de hombres viene, un par de caballeros. Después habló, y dijo: Cayó, cayó Babilonia; y todos los ídolos de sus dioses quebrantó en tierra.
10Врахо мой, и ти произведение {Еврейски: Сине.} на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.
10Trilla mía, y paja de mi era: os he dicho lo que oí de Jehová de los ejércitos, Dios de Israel.
11Наложеното за Едом {Еврейски: Дума, т.е. мълчание.} [пророчество]: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко [е часът] на нощта? Стражо, колко [е часът] на нощта?
11Carga de Duma. Danme voces de Seir: Guarda, ¿qué de la noche? Guarda, ¿qué de la noche?
12Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.
12El guarda respondió: La mañana viene, y después la noche: si preguntareis, preguntad; volved, venid.
13Наложеното за Арабия [пророчество]: Привечер ще [слезете] в гората [да] пренощувате. О дедански кервани.
13Carga sobre Arabia. En el monte tendréis la noche en Arabia, oh caminantes de Dedanim.
14Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.
14Salid á encontrar al sediento; llevadle aguas, moradores de tierra de Tema, socorred con su pan al que huye.
15Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.
15Porque de la presencia de las espadas huyen, de la presencia de la espada desnuda, de la presencia del arco entesado, de la presencia del peso de la batalla.
16Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;
16Porque así me ha dicho Jehová: De aquí á un año, semejante á años de mozo de soldada, toda la gloria de Cedar será desecha;
17И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.
17Y las reliquias del número de los valientes flecheros, hijos de Cedar, serán apocadas: porque Jehová Dios de Israel lo ha dicho.