¹Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат [от земята], без да размисли някой, Че праведният се отнема преди [да дойде] злото.

¹PERECE el justo, y no hay quien pare mientes; y los píos son recogidos, y no hay quien entienda que delante de la aflicción es recogido el justo.

²Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

²Entrará en la paz; descansarán en sus lechos todos los que andan delante de Dios.

³А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

³Mas vosotros llegaos acá, hijos de la agorera, generación de adúltero y de fornicaria.

⁴С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

⁴¿De quién os habéis mofado? ¿contra quién ensanchasteis la boca, y alargasteis la lengua? ¿No sois vosotros hijos rebeldes, simiente mentirosa,

⁵Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

⁵Que os enfervorizáis con los ídolos debajo de todo árbol umbroso, que sacrificáis los hijos en los valles, debajo de los peñascos?

⁶Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

⁶En las pulimentadas piedras del valle está tu parte; ellas, ellas son tu suerte; y á ellas derramaste libación, y ofreciste presente. ¿No me tengo de vengar de estas cosas?

⁷На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

⁷Sobre el monte alto y empinado pusiste tu cama: allí también subiste á hacer sacrificio.

⁸Зад вратите и стълбовете [им] си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

⁸Y tras la puerta y el umbral pusiste tu recuerdo: porque á otro que á mí te descubriste, y subiste, y ensanchaste tu cama, é hiciste con ellos alianza: amaste su cama donde quiera que la veías.

⁹Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

⁹Y fuiste al rey con ungüento, y multiplicaste tus perfumes, y enviaste tus embajadores lejos, y te abatiste hasta el profundo.

¹⁰Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

¹⁰En la multitud de tus caminos te cansaste, mas no dijiste: No hay remedio; hallaste la vida de tu mano, por tanto no te arrepentiste.

¹¹И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да [Ме] съхраняваш в сърцето си? Не е ли [защото] Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

¹¹¿Y de quién te asustaste y temiste, que has faltado á la fe, y no te has acordado de mí, ni te vino al pensamiento? ¿No he yo disimulado desde tiempos antiguos, y nunca me has temido?

¹²Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

¹²Yo publicaré tu justicia y tus obras, que no te aprovecharán.

¹³Когато извикаш, нека те отърват сбирщината [на идолите] ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

¹³Cuando clamares, líbrente tus allegados; empero á todos ellos llevará el viento, un soplo los arrebatará; mas el que en mí espera, tendrá la tierra por heredad, y poseerá el monte de mi santidad.

¹⁴И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

¹⁴Y dirá: Allanad, allanad; barred el camino, quitad los tropiezos del camino de mi pueblo.

¹⁵Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

¹⁵Porque así dijo el Alto y Sublime, el que habita la eternidad, y cuyo nombre es el Santo: Yo habito en la altura y la santidad, y con el quebrantado y humilde de espíritu, para hacer vivir el espíritu de los humildes, y para vivificar el corazón de los qu

¹⁶Защото няма да се съдя [с човеците] вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже [тогаз] биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

¹⁶Porque no tengo de contender para siempre, ni para siempre me he de enojar: pues decaería ante mí el espíritu, y las almas que yo he criado.

¹⁷Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

¹⁷Por la iniquidad de su codicia me enojé y heríle, escondí mi rostro y ensañéme; y fué él rebelde por el camino de su corazón.

¹⁸Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

¹⁸Visto he sus caminos, y le sanaré, y le pastorearé, y daréle consolaciones, á él y á sus enlutados.

¹⁹Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, [Ще река]: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

¹⁹Crío fruto de labios: Paz, paz al lejano y al cercano, dijo Jehová; y sanarélo.

²⁰А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

²⁰Mas los impíos son como la mar en tempestad, que no puede estarse quieta, y sus aguas arrojan cieno y lodo.

²¹Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.

²¹No hay paz, dijo mi Dios, para los impíos.