¹Заради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.

¹POR amor de Sión no callaré, y por amor de Jerusalem no he de parar, hasta que salga como resplandor su justicia, y su salud se encienda como una antorcha.

²Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.

²Entonces verán las gentes tu justicia, y todos los reyes tu gloria; y te será puesto un nombre nuevo, que la boca de Jehová nombrará.

³Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.

³Y serás corona de gloria en la mano de Jehová, y diadema de reino en la mano del Dios tuyo.

⁴Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

⁴Nunca más te llamarán Desamparada, ni tu tierra se dirá más Asolamiento; sino que serás llamada Hephzibah, y tu tierra, Beulah; porque el amor de Jehová será en ti, y tu tierra será casada.

⁵Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде {Еврейски: Синове.} ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

⁵Pues como el mancebo se casa con la virgen, se casarán contigo tus hijos; y como el gozo del esposo con la esposa, así se gozará contigo el Dios tuyo.

⁶На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

⁶Sobre tus muros, oh Jerusalem, he puesto guardas; todo el día y toda la noche no callarán jamás. Los que os acordáis de Jehová, no ceséis,

⁷И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.

⁷Ni le deis tregua, hasta que confirme, y hasta que ponga á Jerusalem en alabanza en la tierra.

⁸Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, [казвайки:] Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;

⁸Juró Jehová por su mano derecha, y por el brazo de su fortaleza: Que jamás daré tu trigo por comida á tus enemigos, ni beberán los extraños el vino que tú trabajaste:

⁹Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.

⁹Mas los que lo allegaron lo comerán, y alabarán á Jehová; y los que lo cogieron, lo beberán en los atrios de mi santuario.

¹⁰Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните [му;] Издигнете знаме за племената.

¹⁰Pasad, pasad por las puertas; barred el camino al pueblo; allanad, allanad la calzada, quitad las piedras, alzad pendón á los pueblos.

¹¹Ето, Господ прогласи до краищата на земята, [като каза]: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.

¹¹He aquí que Jehová hizo oir hasta lo último de la tierra: Decid á la hija de Sión: He aquí viene tu Salvador; he aquí su recompensa con él, y delante de él su obra.

¹²И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.

¹²Y llamarles han Pueblo Santo, Redimidos de Jehová; y á ti te llamarán Ciudad Buscada, no desamparada.