¹Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

¹EL pecado de Judá escrito está con cincel de hierro, y con punta de diamante: esculpido está en la tabla de su corazón, y en los lados de vuestros altares;

²Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

²Cuando sus hijos se acuerdan de sus altares y de sus bosques, junto á los árboles verdes y en los collados altos.

³О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

³Oh mi montaña! tu hacienda en el campo y todos tus tesoros daré á saco, por el pecado de tus altos en todos tus términos.

⁴И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш [да владееш] наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.

⁴Y habrá en ti cesación de tu heredad, la cual yo te dí, y te haré servir á tus enemigos en tierra que no conociste; porque fuego habéis encendido en mi furor, para siempre arderá.

⁵Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.

⁵Así ha dicho Jehová: Maldito el varón que confía en el hombre, y pone carne por su brazo, y su corazón se aparta de Jehová.

⁶Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.

⁶Pues será como la retama en el desierto, y no verá cuando viniere el bien; sino que morará en las securas en el desierto, en tierra despoblada y deshabitada.

⁷Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.

⁷Bendito el varón que se fía en Jehová, y cuya confianza es Jehová.

⁸Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.

⁸Porque él será como el árbol plantado junto á las aguas, que junto á la corriente echará sus raices, y no verá cuando viniere el calor, sino que su hoja estará verde; y en el año de sequía no se fatigará, ni dejará de hacer fruto.

⁹Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

⁹Engañoso es el corazón más que todas las cosas, y perverso; ¿quién lo conocerá?

¹⁰Аз, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.

¹⁰Yo Jehová, que escudriño el corazón, que pruebo los riñones, para dar á cada uno según su camino, según el fruto de sus obras.

¹¹[Каквато е] яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.

¹¹Como la perdiz que cubre lo que no puso, es el que allega riquezas, y no con justicia; en medio de sus días las dejará, y en su postrimería será insipiente.

¹²Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.

¹²Trono de gloria, excelso desde el principio, es el lugar de nuestro santuario.

¹³Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.

¹³Oh Jehová, esperanza de Israel! todos los que te dejan, serán avergonzados; y los que de mí se apartan, serán escritos en el polvo; porque dejaron la vena de aguas vivas, á Jehová.

¹⁴Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.

¹⁴Sáname, oh Jehová, y seré sano; sálvame, y seré salvo: porque tú eres mi alabanza.

¹⁵Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.

¹⁵He aquí que ellos me dicen: ¿Dónde está la palabra de Jehová? venga ahora.

¹⁶Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше [явно] пред Тебе.

¹⁶Mas yo no me entrometí á ser pastor en pos de ti, ni deseé día de calamidad, tú lo sabes. Lo que de mi boca ha salido, fué en tu presencia.

¹⁷Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

¹⁷No me seas tú por espanto: esperanza mía eres tú en el día malo.

¹⁸Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.

¹⁸Avergüéncense los que me persiguen, y no me avergüence yo; asómbrense ellos, y yo no me asombre: trae sobre ellos día malo, y quebrántalos con doble quebrantamiento.

¹⁹Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете [си], през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:

¹⁹Así me ha dicho Jehová: Ve, y ponte á la puerta de los hijos del pueblo, por la cual entran y salen los reyes de Judá, y á todas las puertas de Jerusalem,

²⁰Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.

²⁰Y diles: Oid la palabra de Jehová, reyes de Judá, y todo Judá, y todos los moradores de Jerusalem que entráis por esta puertas.

²¹Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

²¹Así ha dicho Jehová: Guardaos por vuestras vidas, y no traigáis carga en el día del sábado, para meter por las puertas de Jerusalem;

²²нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

²²Ni saquéis carga de vuestras casas en el día del sábado, ni hagáis obra alguna: mas santificad el día del sábado, como mandé á vuestros padres;

²³Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.

²³Mas ellos no oyeron, ni inclinaron su oído, antes endurecieron su cerviz, por no oir, ni recibir corrección.

²⁴И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,

²⁴Será empero, si vosotros me obedeciereis, dice Jehová, no metiendo carga por las puertas de esta ciudad en el día del sábado, sino que santificaréis el día del sábado, no haciendo en él ninguna obra;

²⁵Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и [яздещи] на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;

²⁵Que entrarán por las puertas de esta ciudad, en carros y en caballos, los reyes y los príncipes que se sientan sobre el trono de David, ellos y sus príncipes, los varones de Judá, y los moradores de Jerusalem: y esta ciudad será habitada para siempre.

²⁶И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни [жертви], в дома Господен.

²⁶Y vendrán de las ciudades de Judá, y de los alrededores de Jerusalem, y de tierra de Benjamín, y de los campos, y del monte, y del austro, trayendo holocausto y sacrificio, y ofrenda é incienso, y trayendo sacrificio de alabanza á la casa de Jehová.

²⁷Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате [с такъв] през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.

²⁷Mas si no me oyereis para santificar el día del sábado, y para no traer carga ni meterla por las puertas de Jerusalem en día de sábado, yo haré encender fuego en sus puertas, y consumirá los palacios de Jerusalem, y no se apagará.