1Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
1YO soy el hombre que ha visto aflicción en la vara de su enojo.
2Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
2Guióme y llevóme en tinieblas, mas no en luz.
3Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
3Ciertamente contra mí volvió y revolvió su mano todo el día.
4Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
4Hizo envejecer mi carne y mi piel; quebrantó mis huesos.
5Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.
5Edificó contra mí, y cercóme de tósigo y de trabajo.
6Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
6Asentóme en oscuridades, como los ya muertos de mucho tiempo.
7Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
7Cercóme por todos lados, y no puedo salir; agravó mis grillos.
8Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
8Aun cuando clamé y dí voces, cerro los oídos a mi oración.
9Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
9Cercó mis caminos con piedra tajada, torció mis senderos.
10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
10Como oso que acecha fué para mí, como león en escondrijos.
11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
11Torció mis caminos, y depedazóme; tornóme asolado.
12Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
12Su arco entesó, y púsome como blanco a la saeta.
13Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
13Hizo entrar en mis riñones las saetas de su aljaba.
14Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
14Fuí escarnio á todo mi pueblo, canción de ellos todos los días.
15Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
15Hartóme de amarguras, embriagóme de ajenjos.
16При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
16Quebróme los dientes con cascajo, cubrióme de ceniza.
17Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
17Y mi alma se alejó de la paz, olvidéme del bien.
18И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.
18Y dije: Pereció mi fortaleza, y mi esperanza de Jehová.
19Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
19Acuérdate de mi aflicción y de mi abatimiento, del ajenjo y de la hiel.
20Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
20Tendrálo aún en memoria mi alma, porque en mí está humillada.
21[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:
21Esto reduciré á mi corazón, por lo cual esperaré.
22Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
22Es por la misericordia de Jehová que no somos consumidos, porque nunca decayeron sus misericordias.
23Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
23Nuevas son cada mañana; grande es tu fidelidad.
24Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
24Mi parte es Jehová, dijo mi alma; por tanto en él esperaré.
25Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
25Bueno es Jehová á los que en él esperan, al alma que le buscare.
26Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
26Bueno es esperar callando en la salud de Jehová.
27Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
27Bueno es al hombre, si llevare el yugo desde su mocedad.
28Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.
28Sentaráse solo, y callará, porque lo llevó sobre sí.
29Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
29Pondrá su boca en el polvo, por si quizá hay esperanza.
30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
30Dará la mejilla al que le hiriere; hartaráse de afrenta.
31Защото Господ не отхвърля до века.
31Porque el Señor no desechará para siempre:
32Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
32Antes si afligiere, también se compadecerá según la multitud de sus misericordias.
33Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
33Porque no aflige ni congoja de su corazón á los hijos de los hombres.
34Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
34Desmenuzar bajo de sus pies todos los encarcelados de la tierra,
35Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
35Hacer apartar el derecho del hombre ante la presencia del Altísimo,
36Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
36Trastornar al hombre en su causa, el Señor no lo sabe.
37Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
37¿Quién será aquel que diga, que vino algo que el Señor no mandó?
38Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
38¿De la boca del Altísimo no saldrá malo y bueno?
39Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
39¿Por qué murmura el hombre viviente, el hombre en su pecado?
40Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
40Escudriñemos nuestros caminos, y busquemos, y volvámonos a Jehová.
41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:
41Levantemos nuestros corazones con las manos a Dios en los cielos.
42Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
42Nosotros nos hemos rebelado, y fuimos desleales; tú no perdonaste.
43Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
43Desplegaste la ira, y nos perseguiste; mataste, no perdonaste.
44Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
44Te cubriste de nube, porque no pasase la oración nuestra.
45Направил си ни като помия и смет всред племената.
45Raedura y abominación nos tornaste en medio de los pueblos.
46Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
46Todos nuestros enemigos abrieron sobre nosotros su boca.
47Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
47Temor y lazo fué para nosotros, asolamiento y quebrantamiento.
48Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
48Ríos de aguas echan mis ojos, por el quebrantamiento de la hija de mi pueblo.
49Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.
49Mis ojos destilan, y no cesan, porque no hay alivio,
50Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
50Hasta que Jehová mire y vea desde los cielos.
51Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
51Mis ojos contristaron mi alma, por todas las hijas de mi ciudad.
52Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
52Mis enemigos me dieron caza como á ave, sin por qué.
53Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
53Ataron mi vida en mazmorra, pusieron piedra sobre mí.
54Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
54Aguas de avenida vinieron sobre mi cabeza; yo dije: Muerto soy.
55Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
55Invoqué tu nombre, oh Jehová, desde la cárcel profunda.
56Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
56Oiste mi voz; no escondas tu oído á mi clamor, para mi respiro
57Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
57Acercástete el día que te invoqué: dijiste: No temas.
58Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
58Abogaste, Señor, la causa de mi alma; redimiste mi vida.
59Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
59Tú has visto, oh Jehová, mi agravio; defiende mi causa.
60Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
60Tú has visto toda su venganza; todos sus pensamientos contra mí.
61Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
61Tú has oído el oprobio de ellos, oh Jehová, todas sus maquinaciones contra mí;
62Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
62Los dichos de los que contra mí se levantaron, y su designio contra mí todo el día.
63Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
63Su sentarse, y su levantarse mira: yo soy su canción.
64Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
64Dales el pago, oh Jehová, según la obra de sus manos.
65Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
65Dales ansia de corazón, tu maldición á ellos.
66Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
66Persíguelos en tu furor, y quebrántalos de debajo de los cielos, oh Jehová.