¹Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

¹ACUÉRDATE, oh Jehová, de lo que nos ha sucedido: Ve y mira nuestro oprobio.

²Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

²Nuestra heredad se ha vuelto á extraños, Nuestras casas á forasteros.

³Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

³Huérfanos somos sin padre, Nuestras madres como viudas.

⁴Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

⁴Nuestra agua bebemos por dinero; Nuestra leña por precio compramos.

⁵Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

⁵Persecución padecemos sobre nuestra cerviz: Nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

⁶Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

⁶Al Egipcio y al Asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

⁷Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

⁷Nuestros padres pecaron, y son muertos; Y nosotros llevamos sus castigos.

⁸Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

⁸Siervos se enseñorearon de nosotros; No hubo quien de su mano nos librase.

⁹Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.

⁹Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan Delante del cuchillo del desierto.

¹⁰Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

¹⁰Nuestra piel se ennegreció como un horno A causa del ardor del hambre.

¹¹Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

¹¹Violaron á las mujeres en Sión, A las vírgenes en las ciudades de Judá.

¹²Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

¹²A los príncipes colgaron por su mano; No respetaron el rostro de los viejos.

¹³Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.

¹³Llevaron los mozos á moler, Y los muchachos desfallecieron en la leña.

¹⁴Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

¹⁴Los ancianos cesaron de la puerta, Los mancebos de sus canciones.

¹⁵Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

¹⁵Cesó el gozo de nuestro corazón; Nuestro corro se tornó en luto.

¹⁶Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

¹⁶Cayó la corona de nuestra cabeza: ­Ay ahora de nosotros! porque pecamos.

¹⁷Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

¹⁷Por esto fué entristecido nuestro corazón, Por esto se entenebrecieron nuestro ojos:

¹⁸Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

¹⁸Por el monte de Sión que está asolado; Zorras andan en él.

¹⁹Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.

¹⁹Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre: Tu trono de generación en generación.

²⁰Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

²⁰¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, Y nos dejarás por largos días?

²¹Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

²¹Vuélvenos, oh Jehová, á ti, y nos volveremos: Renueva nuestros días como al principio.

²²Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

²²Porque repeliendo nos has desechado; Te has airado contra nosotros en gran manera.