¹Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹Y HABLO Jehová á Moisés, diciendo:

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:

²Habla á los hijos de Israel, y diles: Las solemnidades de Jehová, las cuales proclamaréis santas convocaciones, aquestas serán mis solemnidades.

³Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: [в нея] да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.

³Seis días se trabajará, y el séptimo día sábado de reposo será, convocación santa: ninguna obra haréis; sábado es de Jehová en todas vuestras habitaciones.

⁴Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:

⁴Estas son las solemnidades de Jehová, las convocaciones santas, á las cuales convocaréis en sus tiempos.

⁵В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;

⁵En el mes primero, á los catorce del mes, entre las dos tardes, pascua es de Jehová.

⁶и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.

⁶Y á los quince días de este mes es la solemnidad de los ázimos á Jehová: siete días comeréis ázimos.

⁷На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁷El primer día tendréis santa convocación: ningúna obra servil haréis.

⁸И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁸Y ofreceréis á Jehová siete días ofrenda encendida: el séptimo día será santa convocación; ninguna obra servil haréis.

⁹Господ говори още на Моисея, казвайки:

⁹Y habló Jehová á Moisés, diciendo:

¹⁰Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;

¹⁰Habla á los hijos de Israel, y diles: Cuando hubiereis entrado en la tierra que yo os doy, y segareis su mies, traeréis al sacerdote un omer por primicia de los primeros frutos de vuestra siega;

¹¹и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.

¹¹El cual mecerá el omer delante de Jehová, para que seáis aceptos: el siguiente día del sábado lo mecerá el sacerdote.

¹²И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;

¹²Y el día que ofrezcáis el omer, ofreceréis un cordero de un año, sin defecto, en holocausto á Jehová.

¹³и хлебния му принос, две десети [от ефа] чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

¹³Y su presente será dos décimas de flor de harina amasada con aceite, ofrenda encendida á Jehová en olor suavísimo; y su libación de vino, la cuarta parte de un hin.

¹⁴А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

¹⁴Y no comeréis pan, ni grano tostado, ni espiga fresca, hasta este mismo día, hasta que hayáis ofrecido la ofrenda de vuestro Dios; estatuto perpetuo es por vuestras edades en todas vuestras habitaciones.

¹⁵От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

¹⁵Y os habéis de contar desde el siguiente día del sábado, desde el día en que ofrecisteis el omer de la ofrenda mecida; siete semanas cumplidas serán:

¹⁶до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.

¹⁶Hasta el siguiente día del sábado séptimo contaréis cincuenta días; entonces ofreceréis nuevo presente a Jehová.

¹⁷Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети [от ефа] чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.

¹⁷De vuestras habitaciones traeréis dos panes para ofrenda mecida, que serán de dos décimas de flor de harina, cocidos con levadura, por primicias á Jehová.

¹⁸И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.

¹⁸Y ofreceréis con el pan siete corderos de un año sin defecto, y un becerro de la vacada y dos carneros: serán holocausto á Jehová, con su presente y sus libaciones; ofrenda encendida de suave olor á Jehová.

¹⁹Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.

¹⁹Ofreceréis además un macho de cabrío por expiación; y dos corderos de un año en sacrificio de paces.

²⁰И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

²⁰Y el sacerdote los mecerá en ofrenda agitada delante de Jehová, con el pan de las primicias, y los dos corderos: serán cosa sagrada de Jehová para el sacerdote.

²¹И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.

²¹Y convocaréis en este mismo día; os será santa convocación: ninguna obra servil haréis: estatuto perpetuo en todas vuestras habitaciones por vuestras edades.

²²И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.

²²Y cuando segareis la mies de vuestra tierra, no acabarás de segar el rincón de tu haza, ni espigarás tu siega; para el pobre, y para el extranjero la dejarás: Yo Jehová vuestro Dios.

²³Господ още говори на Моисея, казвайки:

²³Y habló Jehová á Moisés, diciendo:

²⁴Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

²⁴Habla á los hijos de Israel, y diles: En el mes séptimo, al primero del mes tendréis sábado, una conmemoración al son de trompetas, y una santa convocación.

²⁵[В него] да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

²⁵Ninguna obra servil haréis; y ofreceréis ofrenda encendida á Jehová.

²⁶Господ говори още на Моисея, казвайки:

²⁶Y habló Jehová á Moisés, diciendo:

²⁷Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.

²⁷Empero á los diez de este mes séptimo será el día de las expiaciones: tendréis santa convocación, y afligiréis vuestras almas, y ofreceréis ofrenda encendida á Jehová.

²⁸Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.

²⁸Ninguna obra haréis en este mismo día; porque es día de expiaciones, para reconciliaros delante de Jehová vuestro Dios.

²⁹Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.

²⁹Porque toda persona que no se afligiere en este mismo día, será cortada de sus pueblos.

³⁰И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.

³⁰Y cualquiera persona que hiciere obra alguna en este mismo día, yo destruiré la tal persona de entre su pueblo.

³¹Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.

³¹Ninguna obra haréis: estatuto perpetuo es por vuestras edades en todas vuestras habitaciones.

³²Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

³²Sábado de reposo será á vosotros, y afligiréis vuestras almas, comenzando á los nueve del mes en la tarde: de tarde á tarde holgaréis vuestro sábado.

³³Господ говори още на Моисея, казвайки:

³³Y habló Jehová á Moisés, diciendo:

³⁴Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.

³⁴Habla á los hijos de Israel, y diles: A los quince días de este mes séptimo será la solemnidad de las cabañas á Jehová por siete días.

³⁵На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁵El primer día habrá santa convocación: ninguna obra servil haréis.

³⁶Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁶Siete días ofreceréis ofrenda encendida á Jehová: el octavo día tendréis santa convocación, y ofreceréis ofrenda encendida á Jehová: es fiesta: ninguna obra servil haréis.

³⁷Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

³⁷Estas son las solemnidades de Jehová, á las que convocaréis santas reuniones, para ofrecer ofrenda encendida a Jehová, holocausto y presente, sacrificio y libaciones, cada cosa en su tiempo:

³⁸освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.

³⁸Además de los sábados de Jehová y además de vuestros dones, y á más de todos vuestros votos, y además de todas vuestras ofrendas voluntarias, que daréis á Jehová.

³⁹А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.

³⁹Empero á los quince del mes séptimo, cuando hubiereis allegado el fruto de la tierra, haréis fiesta a Jehová por siete días: el primer día será sábado; sábado será también el octavo día.

⁴⁰И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

⁴⁰Y tomaréis el primer día gajos con fruto de árbol hermoso, ramos de palmas, y ramas de árboles espesos, y sauces de los arroyos; y os regocijaréis delante de Jehová vuestro Dios por siete días.

⁴¹Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

⁴¹Y le haréis fiesta á Jehová por siete días cada un año; será estatuto perpetuo por vuestras edades; en el mes séptimo la haréis.

⁴²В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,

⁴²En cabañas habitaréis siete días: todo natural de Israel habitará en cabañas;

⁴³за да познаят [бъдещите] ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

⁴³Para que sepan vuestros descendientes que en cabañas hice yo habitar á los hijos de Israel, cuando los saqué de la tierra de Egipto: Yo Jehová vuestro Dios.

⁴⁴И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

⁴⁴Así habló Moisés á los hijos de Israel sobre las solemnidades de Jehová.