¹А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

¹Y JESUS, lleno del Espíritu Santo, volvió del Jordán, y fué llevado por el Espíritu al desierto

²дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

²Por cuarenta días, y era tentado del diablo. Y no comió cosa en aquellos días: los cuales pasados, tuvo hambre.

³И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

³Entonces el diablo le dijo: Si eres Hijo de Dios, di á esta piedra que se haga pan.

⁴А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

⁴Y Jesús respondiéndole, dijo: Escrito está: Que no con pan solo vivirá el hombre, mas con toda palabra de Dios.

⁵Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

⁵Y le llevó el diablo á un alto monte, y le mostró en un momento de tiempo todos los reinos de la tierra.

⁶На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия [царства], (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

⁶Y le dijo el diablo: A ti te daré toda esta potestad, y la gloria de ellos; porque á mí es entregada, y á quien quiero la doy:

⁷и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

⁷Pues si tú adorares delante de mí, serán todos tuyos.

⁸А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

⁸Y respondiendo Jesús, le dijo: Vete de mí, Satanás, porque escrito está: A tu Señor Dios adorarás, y á él solo servirás.

⁹Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

⁹Y le llevó á Jerusalem, y púsole sobre las almenas del templo, y le dijo: Si eres Hijo de Dios, échate de aquí abajo:

¹⁰защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

¹⁰Porque escrito está: Que á sus ángeles mandará de ti, que te guarden;

¹¹И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".

¹¹Y En las manos te llevarán, Porque no dañes tu pie en piedra.

¹²А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

¹²Y respondiendo Jesús, le dijo: Dicho está: No tentarás al Señor tu Dios.

¹³И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

¹³Y acabada toda tentación, el diablo se fué de él por un tiempo.

¹⁴А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

¹⁴Y Jesús volvió en virtud del Espíritu á Galilea, y salió la fama de él por toda la tierra de alrededor,

¹⁵И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

¹⁵Y enseñaba en las sinagogas de ellos, y era glorificado de todos.

¹⁶И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

¹⁶Y vino á Nazaret, donde había sido criado; y entró, conforme á su costumbre, el día del sábado en la sinagoga, y se levantó á leer.

¹⁷И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

¹⁷Y fuéle dado el libro del profeta Isaías; y como abrió el libro, halló el lugar donde estaba escrito:

¹⁸"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

¹⁸El Espíritu del Señor es sobre mí, Por cuanto me ha ungido para dar buenas nuevas á los pobres: Me ha enviado para sanar á los quebrantados de corazón; Para pregonar á los cautivos libertad, Y á los ciegos vista; Para poner en libertad á los quebrantados:

¹⁹Да проглася благоприятната Господна година".

¹⁹Para predicar el año agradable del Señor.

²⁰И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

²⁰Y rollando el libro, lo dió al ministro, y sentóse: y los ojos de todos en la sinagoga estaban fijos en él.

²¹И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

²¹Y comenzó á decirles: Hoy se ha cumplido esta Escritura en vuestros oídos.

²²И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

²²Y todos le daban testimonio, y estaban maravillados de las palabras de gracia que salían de su boca, y decían: ¿No es éste el hijo de José?

²³А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

²³Y les dijo: Sin duda me diréis este refrán: Médico, cúrate á ti mismo: de tantas cosas que hemos oído haber sido hechas en Capernaum, haz también aquí en tu tierra.

²⁴И [пак] рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

²⁴Y dijo: De cierto os digo, que ningún profeta es acepto en su tierra.

²⁵А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

²⁵Mas en verdad os digo, que muchas viudas había en Israel en los días de Elías, cuando el cielo fué cerrado por tres años y seis meses, que hubo una grande hambre en toda la tierra;

²⁶А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

²⁶Pero á ninguna de ellas fué enviado Elías, sino á Sarepta de Sidón, á una mujer viuda.

²⁷Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

²⁷Y muchos leprosos había en Israel en tiempo del profeta Eliseo; mas ninguno de ellos fué limpio, sino Naamán el Siro.

²⁸Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

²⁸Entonces todos en la sinagoga fueron llenos de ira, oyendo estas cosas;

²⁹и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

²⁹Y levantándose, le echaron fuera de la ciudad, y le llevaron hasta la cumbre del monte sobre el cual la ciudad de ellos estaba edificada, para despeñarle.

³⁰Но Той мина посред тях и си отиде.

³⁰Mas él, pasando por medio de ellos, se fué.

³¹И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

³¹Y descendió á Capernaum, ciudad de Galilea. Y los enseñaba en los sábados.

³²и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

³²Y se maravillaban de su doctrina, porque su palabra era con potestad.

³³И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

³³Y estaba en la sinagoga un hombre que tenía un espíritu de un demonio inmundo, el cual exclamó á gran voz,

³⁴Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

³⁴Diciendo: Déjanos, ¿qué tenemos contigo Jesús Nazareno? ¿has venido á destruirnos? Yo te conozco quién eres, el Santo de Dios.

³⁵Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

³⁵Y Jesús le increpó, diciendo: Enmudece, y sal de él. Entonces el demonio, derribándole en medio, salió de él, y no le hizo daño alguno.

³⁶И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

³⁶Y hubo espanto en todos, y hablaban unos á otros, diciendo: ¿Qué palabra es ésta, que con autoridad y potencia manda á los espíritus inmundos, y salen?

³⁷И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

³⁷Y la fama de él se divulgaba de todas partes por todos los lugares de la comarca.

³⁸И като стана [та излезе] от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

³⁸Y levantándose Jesús de la sinagoga, entró en casa de Simón: y la suegra de Simón estaba con una grande fiebre; y le rogaron por ella.

³⁹И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

³⁹E inclinándose hacia ella, riñó á la fiebre; y la fiebre la dejó; y ella levantándose luego, les servía.

⁴⁰И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

⁴⁰Y poniéndose el sol, todos los que tenían enfermos de diversas enfermedades, los traían á él; y él poniendo las manos sobre cada uno de ellos, los sanaba.

⁴¹Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

⁴¹Y salían también demonios de muchos, dando voces, y diciendo: Tú eres el Hijo de Dios. Mas riñéndolos no les dejaba hablar; porque sabían que él era el Cristo.

⁴²И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

⁴²Y siendo ya de día salió, y se fué á un lugar desierto: y las gentes le buscaban, y vinieron hasta él; y le detenían para que no se apartase de ellos.

⁴³Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

⁴³Mas él les dijo: Que también á otras ciudades es necesario que anuncie el evangelio del reino de Dios; porque para esto soy enviado.

⁴⁴И проповядваше в Галилейските синагоги.

⁴⁴Y predicaba en las sinagogas de Galilea.