¹Слушайте сега що казва Господ. Стани, [ми казва Той], съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, [като им кажеш]:

¹OID ahora lo que dice Jehová: Levántate, pleitea con los montes, y oigan los collados tu voz.

²Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля.

²Oid, montes, y fuertes fundamentos de la tierra, el pleito de Jehová: porque tiene Jehová pleito con su pueblo, y altercará con Israel.

³Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене.

³Pueblo mío, ¿qué te he hecho, ó en qué te he molestado? Responde contra mí.

⁴Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.

⁴Porque yo te hice subir de la tierra de Egipto, y de la casa de siervos te redimí; y envié delante de ti á Moisés, y á Aarón, y á María.

⁵Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; [Спомнете си всичко станало] между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни.

⁵Pueblo mío, acuérdate ahora qué aconsejó Balac rey de Moab, y qué le respondió Balaam, hijo de Beor, desde Sittim hasta Gilgal, para que conozcas las justicias de Jehová.

⁶С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?

⁶¿Con qué prevendré á Jehová, y adoraré al alto Dios? ¿vendré ante él con holocaustos, con becerros de un año?

⁷Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, [Или] в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плода на утробата си за греха на душата си?

⁷¿Agradaráse Jehová de millares de carneros, ó de diez mil arroyos de aceite? ¿daré mi primogénito por mi rebelión, el fruto de mi vientre por el pecado de mi alma?

⁸Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?

⁸Oh hombre, él te ha declarado qué sea lo bueno, y qué pida de ti Jehová: solamente hacer juicio, y amar misericordia, y humillarte para andar con tu Dios.

⁹Гласът Господен вика към града, И мъдрият [човек] ще се бои от името Ти; Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.

⁹La voz de Jehová clama á la ciudad, y el sabio mirará á tu nombre. Oid la vara, y á quien la establece.

¹⁰Намират ли се още съкровищата [спечелени] с нечестие В дома на нечестивия, И омразната недостатъчна мярка?

¹⁰¿Hay aún en casa del impío tesoros de impiedad, y medida escasa que es detestable?

¹¹Да оправдая ли [града] гдето има неверни везни И мешец с измамливи грамове?

¹¹¿Seré limpio con peso falso, y con bolsa de engañosas pesas?

¹²Защото богаташите му са пълни с насилие, Жителите му лъжат, И езикът им в устата им е измамлив.

¹²Con lo cual sus ricos se hinchieron de rapiña, y sus moradores hablaron mentira, y su lengua engañosa en su boca.

¹³Затова и Аз като те поразих с люта рана, Ще те запустя поради греховете ти.

¹³Por eso yo también te enflaqueceré hiriéndote, asolándote por tus pecados.

¹⁴Ще ядеш, но няма да се насищаш, И гладуването ти [ще остане] във вътрешностите ти; Ще прибереш [стоките си], но няма да [ги] отнесеш, И каквото отнесеш ще го предам на меч.

¹⁴Tú comerás, y no te hartarás; y tu abatimiento será en medio de ti: tú cogerás, mas no salvarás; y lo que salvares, lo entregaré yo á la espada.

¹⁵Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, [Ще изстискаш] [и] гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино.

¹⁵Tú sembrarás, mas no segarás: pisarás aceitunas, mas no te ungirás con el aceite; y mosto, mas no beberás el vino.

¹⁶Защото се опазват повеленията на Амрия, И всичките дела на Ахаавовия дом, И ходите по техните мъдрувания; Затова ще те предам на погибел, И жителите ти на подсвиркване; И вие ще носите укора [произнесен] против людете Ми.

¹⁶Porque los mandamientos de Omri se han guardado, y toda obra de la casa de Achâb; y en los consejos de ellos anduvisteis, para que yo te diese en asolamiento, y tus moradores para ser silbados. Llevaréis por tanto el oprobio de mi pueblo.