¹(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

¹Cántico gradual. ACUÉRDATE, oh Jehová, de David, Y de toda su aflicción;

²Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, [като каза:]

²Que juró él á Jehová, Prometió al Fuerte de Jacob:

³Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

³No entraré en la morada de mi casa, Ni subiré sobre el lecho de mi estrado;

⁴Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

⁴No daré sueño á mis ojos, Ni á mis párpados adormecimiento.

⁵Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

⁵Hasta que halle lugar para Jehová, Moradas para el Fuerte de Jacob.

⁶Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

⁶He aquí, en Ephrata oímos de ella: Hallamósla en los campos del bosque.

⁷Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

⁷Entraremos en sus tiendas; Encorvarnos hemos al estrado de sus pies.

⁸Стани, Господи, [и влез] в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

⁸Levántate, oh Jehová, á tu reposo; Tú y el arca de tu fortaleza.

⁹Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

⁹Tus sacerdotes se vistan de justicia, Y regocíjense tus santos.

¹⁰Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

¹⁰Por amor de David tu siervo No vuelvas de tu ungido el rostro.

¹¹Господ се кле с вярност на Давида, - [И] няма да пристъпи [думата Си, - Казвайки]: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

¹¹En verdad juró Jehová á David, No se apartará de ellos: Del fruto de tu vientre pondré sobre tu trono.

¹²Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

¹²Si tus hijos guardaren mi alianza, Y mi testimonio que yo les enseñaré, Sus hijos también se sentarán sobre tu trono para siempre.

¹³Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

¹³Porque Jehová ha elegido á Sión; Deseóla por habitación para sí.

¹⁴Това, [каза Той], Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

¹⁴Este es mi reposo para siempre: Aquí habitaré, porque la he deseado.

¹⁵Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

¹⁵A su mantenimiento daré bendición: Sus pobres saciaré de pan.

¹⁶Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

¹⁶Asimismo vestiré á sus sacerdotes de salud, Y sus santos darán voces de júbilo.

¹⁷Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

¹⁷Allí haré reverdecer el cuerno de David: He prevenido lámpara á mi ungido.

¹⁸Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

¹⁸A sus enemigos vestiré de confusión: Mas sobre él florecerá su corona.