¹(По слав. 13). За първия певец. Давидов [псалом. ]Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

¹Al Músico principal: Salmo de David. DIJO el necio en su corazón: No hay Dios. Corrompiéronse, hicieron obras abominables; No hay quien haga bien.

²Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

²Jehová miró desde los cielos sobre los hijos de los hombres, Por ver si había algún entendido, Que buscara á Dios.

³Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

³Todos declinaron, juntamente se han corrompido: No hay quien haga bien, no hay ni siquiera uno.

⁴Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Господа?

⁴¿No tendrán conocimiento todos los que obran iniquidad, Que devoran á mi pueblo como si pan comiesen, Y á Jehová no invocaron?

⁵Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁵Allí temblaron de espanto; Porque Dios está con la nación de los justos.

⁶Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁶El consejo del pobre habéis escarnecido, Por cuanto Jehová es su esperanza.

⁷Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

⁷Quién diese de Sión la salud de Israel! En tornando Jehová la cautividad de su pueblo, Se gozará Jacob, y alegraráse Israel.