¹(По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов [псалом ]Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

¹Al Músico principal: sobre Sosannim: Salmo de David. SALVAME, oh Dios, Porque las aguas han entrado hasta el alma.

²Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

²Estoy hundido en cieno profundo, donde no hay pie: He venido á abismos de aguas, y la corriente me ha anegado.

³Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

³Cansado estoy de llamar; mi garganta se ha enronquecido; Han desfallecido mis ojos esperando á mi Dios.

⁴Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме [заставиха] да върна онова, което не бях грабнал.

⁴Hanse aumentado más que los cabellos de mi cabeza los que me aborrecen sin causa; Hanse fortalecido mis enemigos, los que me destruyen sin por qué: He venido pues á pagar lo que no he tomado.

⁵Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

⁵Dios, tú sabes mi locura; Y mis delitos no te son ocultos.

⁶Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

⁶No sean avergonzados por mi causa los que te esperan, oh Señor Jehová de los ejércitos; No sean confusos por mí los que te buscan, oh Dios de Israel.

⁷Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

⁷Porque por amor de ti he sufrido afrenta; Confusión ha cubierto mi rostro.

⁸Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

⁸He sido extrañado de mis hermanos, Y extraño á los hijos de mi madre.

⁹Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

⁹Porque me consumió el celo de tu casa; Y los denuestos de los que te vituperaban, cayeron sobre mí.

¹⁰Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

¹⁰Y lloré afligiendo con ayuno mi alma; Y esto me ha sido por afrenta.

¹¹Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

¹¹Puse además saco por mi vestido; Y vine á serles por proverbio.

¹²За мене приказват седящите в портата; И [аз станах] песен на пияниците.

¹²Hablaban contra mí los que se sentaban á la puerta, Y me zaherían en las canciones de los bebederos de sidra.

¹³Но аз към Тебе [отправям] молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

¹³Empero yo enderezaba mi oración á ti, oh Jehová, al tiempo de tu buena voluntad: Oh Dios, por la multitud de tu misericordia, Por la verdad de tu salud, óyeme.

¹⁴Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

¹⁴Sácame del lodo, y no sea yo sumergido: Sea yo libertado de los que me aborrecen, y del profundo de las aguas.

¹⁵Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

¹⁵No me anegue el ímpetu de las aguas, Ni me suerba la hondura, Ni el pozo cierre sobre mí su boca.

¹⁶Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

¹⁶Oyeme, Jehová, porque apacible es tu misericordia; Mírame conforme á la multitud de tus miseraciones.

¹⁷И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

¹⁷Y no escondas tu rostro de tu siervo; Porque estoy angustiado; apresúrate, óyeme.

¹⁸Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

¹⁸Acércate á mi alma, redímela: Líbrame á causa de mis enemigos.

¹⁹Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.

¹⁹Tú sabes mi afrenta, y mi confusión, y mi oprobio: Delante de ti están todos mis enemigos.

²⁰Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

²⁰La afrenta ha quebrantado mi corazón, y estoy acongojado: Y esperé quien se compadeciese de mí, y no lo hubo: Y consoladores, y ninguno hallé.

²¹И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

²¹Pusiéronme además hiel por comida, Y en mi sed me dieron á beber vinagre.

²²Трапезата им пред тях нека [им] стане примка, И когато са на мир [нека стане] клопка.

²²Sea su mesa delante de ellos por lazo, Y lo que es para bien por tropiezo.

²³Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

²³Sean oscurecidos sus ojos para ver, Y haz siempre titubear sus lomos.

²⁴Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

²⁴Derrama sobre ellos tu ira, Y el furor de tu enojo los alcance.

²⁵Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

²⁵Sea su palacio asolado: En sus tiendas no haya morador.

²⁶Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

²⁶Porque persiguieron al que tú heriste; Y cuentan del dolor de los que tú llagaste.

²⁷Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват {Еврейски: Влязат.} в Твоята правда.

²⁷Pon maldad sobre su maldad, Y no entren en tu justicia.

²⁸Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

²⁸Sean raídos del libro de los vivientes, Y no sean escritos con los justos.

²⁹А мене, [който] съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

²⁹Y yo afligido y dolorido, Tu salud, oh Dios, me defenderá.

³⁰Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

³⁰Alabaré yo el nombre de Dios con cántico, Ensalzarélo con alabanza.

³¹И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога [и] копита.

³¹Y agradará á Jehová más que sacrificio de buey, O becerro que echa cuernos y uñas.

³²Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

³²Veránlo los humildes, y se gozarán; Buscad á Dios, y vivirá vuestro corazón.

³³Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

³³Porque Jehová oye á los menesterosos, Y no menosprecia á sus prisioneros.

³⁴Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

³⁴Alábenlo los cielos y la tierra, Los mares, y todo lo que se mueve en ellos.

³⁵Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И [людете Му] ще се заселят там, и ще го владеят.

³⁵Porque Dios guardará á Sión, y reedificará las ciudades de Judá; Y habitarán allí, y la poseerán.

³⁶Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

³⁶Y la simiente de sus siervos la heredará, Y los que aman su nombre habitarán en ella.