¹(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

¹Masquil de Asaph. ESCUCHA, pueblo mío, mi ley: Inclinad vuestro oído á las palabras de mi boca.

²Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

²Abriré mi boca en parábola; Hablaré cosas reservadas de antiguo:

³Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

³Las cuales hemos oído y entendido; Que nuestros padres nos las contaron.

⁴Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁴No las encubriremos á sus hijos, Contando á la generación venidera las alabanzas de Jehová, Y su fortaleza, y sus maravillas que hizo.

⁵Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁵El estableció testimonio en Jacob, Y pusó ley en Israel; La cual mandó á nuestros padres Que la notificasen á sus hijos;

⁶За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

⁶Para que lo sepa la generación venidera, y los hijos que nacerán; Y los que se levantarán, lo cuenten á sus hijos;

⁷За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁷A fin de que pongan en Dios su confianza, Y no se olviden de las obras de Dios, Y guarden sus mandamientos:

⁸И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁸Y no sean como sus padres, Generación contumaz y rebelde; Generación que no apercibió su corazón, Ni fué fiel para con Dios su espíritu.

⁹Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

⁹Los hijos de Ephraim armados, flecheros, Volvieron las espaldas el día de la batalla.

¹⁰Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹⁰No guardaron el pacto de Dios, Ni quisieron andar en su ley:

¹¹А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹¹Antes se olvidaron de sus obras, Y de sus maravillas que les había mostrado.

¹²Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹²Delante de sus padres hizo maravillas En la tierra de Egipto, en el campo de Zoán.

¹³Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹³Rompió la mar, é hízolos pasar; E hizo estar las aguas como en un montón.

¹⁴Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁴Y llevólos de día con nube, Y toda la noche con resplandor de fuego.

¹⁵Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

¹⁵Hendió las peñas en el desierto: Y dióles á beber como de grandes abismos;

¹⁶И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁶Pues sacó de la peña corrientes, E hizo descender aguas como ríos.

¹⁷Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁷Empero aun tornaron á pecar contra él, Enojando en la soledad al Altísimo.

¹⁸Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁸Pues tentaron á Dios en su corazón, Pidiendo comida á su gusto.

¹⁹И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

¹⁹Y hablaron contra Dios, Diciendo: ¿Podrá poner mesa en el desierto?

²⁰Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²⁰He aquí ha herido la peña, y corrieron aguas, Y arroyos salieron ondeando: ¿Podrá también dar pan? ¿Aparejará carne á su pueblo?

²¹Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²¹Por tanto oyó Jehová, é indignóse: Y encendióse el fuego contra Jacob, Y el furor subió también contra Israel;

²²Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

²²Por cuanto no habían creído á Dios, Ni habían confiado en su salud:

²³При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²³A pesar de que mandó á las nubes de arriba, Y abrió las puertas de los cielos,

²⁴Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁴E hizo llover sobre ellos maná para comer, Y dióles trigo de los cielos.

²⁵Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁵Pan de nobles comió el hombre: Envióles comida á hartura.

²⁶Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁶Movió el solano en el cielo, Y trajo con su fortaleza el austro.

²⁷Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

²⁷E hizo llover sobre ellos carne como polvo, Y aves de alas como arena de la mar.

²⁸И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁸E hízolas caer en medio de su campo, Alrededor de sus tiendas.

²⁹И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

²⁹Y comieron, y hartáronse mucho: Cumplióles pues su deseo.

³⁰А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³⁰No habían quitado de sí su deseo, Aun estaba su vianda en su boca,

³¹Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³¹Cuando vino sobre ellos el furor de Dios, Y mató los más robustos de ellos, Y derribo los escogidos de Israel.

³²При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³²Con todo esto pecaron aún, Y no dieron crédito á sus maravillas.

³³Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³³Consumió por tanto en nada sus días, Y sus años en la tribulación.

³⁴Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁴Si los mataba, entonces buscaban á Dios; Entonces se volvían solícitos en busca suya.

³⁵И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁵Y acordábanse que Dios era su refugio. Y el Dios Alto su redentor.

³⁶Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁶Mas le lisonjeaban con su boca, Y con su lengua le mentían:

³⁷Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁷Pues sus corazones no eran rectos con él, Ni estuvieron firmes en su pacto.

³⁸Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁸Empero él misericordioso, perdonaba la maldad, y no los destruía: Y abundó para apartar su ira, Y no despertó todo su enojo.

³⁹И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

³⁹Y acordóse que eran carne; Soplo que va y no vuelve.

⁴⁰Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴⁰Cuántas veces lo ensañaron en el desierto, Lo enojaron en la soledad!

⁴¹Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴¹Y volvían, y tentaban á Dios, Y ponían límite al Santo de Israel.

⁴²Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴²No se acordaron de su mano, Del día que los redimió de angustia;

⁴³Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴³Cuando puso en Egipto sus señales, Y sus maravillas en el campo de Zoán;

⁴⁴И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁴Y volvió sus ríos en sangre, Y sus corrientes, porque no bebiesen.

⁴⁵[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁵Envió entre ellos una mistura de moscas que los comían, Y ranas que los destruyeron.

⁴⁶И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁶Dió también al pulgón sus frutos, Y sus trabajos á la langosta.

⁴⁷[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁷Sus viñas destruyó con granizo, Y sus higuerales con piedra;

⁴⁸И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁸Y entregó al pedrisco sus bestias, Y al fuego sus ganados.

⁴⁹[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁴⁹Envió sobre ellos el furor de su saña, Ira y enojo y angustia, Con misión de malos ángeles.

⁵⁰Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵⁰Dispuso el camino á su furor; No eximió la vida de ellos de la muerte, Sino que entregó su vida á la mortandad.

⁵¹[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

⁵¹E hirió á todo primogénito en Egipto, Las primicias de las fuerzas en las tiendas de Châm.

⁵²А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵²Empero hizo salir á su pueblo como ovejas, Y llevólos por el desierto, como un rebaño.

⁵³И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;

⁵³Y guiólos con seguridad, que no tuvieron miedo; Y la mar cubrió á sus enemigos.

⁵⁴[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁴Metiólos después en los términos de su santuario, En este monte que ganó su mano derecha.

⁵⁵И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁵Y echó las gentes de delante de ellos, Y repartióles una herencia con cuerdas; E hizo habitar en sus moradas á las tribus de Israel.

⁵⁶Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

⁵⁶Mas tentaron y enojaron al Dios Altísimo, Y no guardaron sus testimonios;

⁵⁷Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁷Sino que se volvieron, y se rebelaron como sus padres: Volviéronse como arco engañoso.

⁵⁸Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁸Y enojáronlo con sus altos, Y provocáronlo á celo con sus esculturas.

⁵⁹Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁵⁹Oyólo Dios, y enojóse, Y en gran manera aborreció á Israel.

⁶⁰Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶⁰Dejó por tanto el tabernáculo de Silo, La tienda en que habitó entre los hombres;

⁶¹И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶¹Y dió en cautividad su fortaleza, Y su gloria en mano del enemigo.

⁶²Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶²Entregó también su pueblo á cuchillo, Y airóse contra su heredad.

⁶³Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶³El fuego devoró sus mancebos, Y sus vírgenes no fueron loadas en cantos nupciales.

⁶⁴Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁴Sus sacerdotes cayeron á cuchillo, Y sus viudas no lamentaron.

⁶⁵Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

⁶⁵Entonces despertó el Señor á la manera del que ha dormido, Como un valiente que grita excitado del vino:

⁶⁶И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁶E hirió á sus enemigos en las partes posteriores: Dióles perpetua afrenta.

⁶⁷При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁷Y desechó el tabernáculo de José, Y no escogió la tribu de Ephraim.

⁶⁸Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁸Sino que escogió la tribu de Judá, El monte de Sión, al cual amó.

⁶⁹Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁶⁹Y edificó su santuario á manera de eminencia, Como la tierra que cimentó para siempre.

⁷⁰Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷⁰Y eligió á David su siervo, Y tomólo de las majadas de las ovejas:

⁷¹Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷¹De tras las paridas lo trajo, Para que apacentase á Jacob su pueblo, y á Israel su heredad.

⁷²Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

⁷²Y apacentólos con entereza de su corazón; Y pastoreólos con la pericia de sus manos.