¹Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят [що е] закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

¹¿IGNORAIS, hermanos, (porque hablo con los que saben la ley) que la ley se enseñorea del hombre entre tanto que vive?

²Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

²Porque la mujer que está sujeta á marido, mientras el marido vive está obligada á la ley; mas muerto el marido, libre es de la ley del marido.

³И тъй, ако при живота на мъжа [си] тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът [й], свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

³Así que, viviendo el marido, se llamará adúltera si fuere de otro varón; mas si su marido muriere, es libre de la ley; de tal manera que no será adúltera si fuere de otro marido.

⁴И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, [сиреч], с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁴Así también vosotros, hermanos míos, estáis muertos á la ley por el cuerpo de Cristo, para que seáis de otro, á saber, del que resucitó de los muertos, á fin de que fructifiquemos á Dios.

⁵Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които [се възбуждаха] чрез закона, действуваха във вашите [телесни] части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁵Porque mientras estábamos en la carne, los afectos de los pecados que eran por la ley, obraban en nuestros miembros fructificando para muerte.

⁶но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁶Mas ahora estamos libres de la ley, habiendo muerto á aquella en la cual estábamos detenidos, para que sirvamos en novedad de espíritu, y no en vejez de letra.

⁷Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но [напротив], не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието [е грях], ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁷¿Qué pues diremos? ¿La ley es pecado? En ninguna manera. Empero yo no conocí el pecado sino por la ley: porque tampoco conociera la concupiscencia, si la ley no dijera: No codiciarás.

⁸Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁸Mas el pecado, tomando ocasión, obró en mí por el mandamiento toda concupiscencia: porque sin la ley el pecado está muerto.

⁹И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

⁹Así que, yo sin la ley vivía por algún tiempo: mas venido el mandamiento, el pecado revivió, y yo morí.

¹⁰намерих, [че самата] заповед, която [бе назначена] да докара живот, докара ми смърт.

¹⁰Y hallé que el mandamiento, á intimado para vida, para mí era mortal:

¹¹Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹¹Porque el pecado, tomando ocasión, me engañó por el mandamiento, y por él me mató.

¹²Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹²De manera que la ley á la verdad es santa, y el mandamiento santo, y justo, y bueno.

¹³Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро [нещо], за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¹³¿Luego lo que es bueno, á mí me es hecho muerte? No; sino que el pecado, para mostrarse pecado, por lo bueno me obró la muerte, haciéndose pecado sobremanera pecante por el mandamiento.

¹⁴Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁴Porque sabemos que la ley es espiritual; mas yo soy carnal, vendido á sujeción del pecado.

¹⁵Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

¹⁵Porque lo que hago, no lo entiendo; ni lo que quiero, hago; antes lo que aborrezco, aquello hago.

¹⁶Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

¹⁶Y si lo que no quiero, esto hago, apruebo que la ley es buena.

¹⁷Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

¹⁷De manera que ya no obro aquello, sino el pecado que mora en mí.

¹⁸Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

¹⁸Y yo sé que en mí (es á saber, en mi carne) no mora el bien: porque tengo el querer, mas efectuar el bien no lo alcanzo.

¹⁹Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

¹⁹Porque no hago el bien que quiero; mas el mal que no quiero, éste hago.

²⁰Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

²⁰Y si hago lo que no quiero, ya no obro yo, sino el mal que mora en mí.

²¹И тъй, намирам [тоя] закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

²¹Así que, queriendo yo hacer el bien, hallo esta ley: Que el mal está en mí.

²²Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

²²Porque según el hombre interior, me deleito en la ley de Dios:

²³но в [телесните] си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

²³Mas veo otra ley en mis miembros, que se rebela contra la ley de mi espíritu, y que me lleva cautivo á la ley del pecado que está en mis miembros.

²⁴Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

²⁴Miserable hombre de mí! ¿quién me librará del cuerpo de esta muerte?

²⁵Благодарение Богу! [има избавление] чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

²⁵Gracias doy á Dios, por Jesucristo Señor nuestro. Así que, yo mismo con la mente sirvo á la ley de Dios, mas con la carne á la ley del pecado.