¹Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

¹Али уста сотона на Израиља и наврати Давида да изброји Израиља.

²И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

²И рече Давид Јоаву и кнезовима народним: Идите, избројите синове Израиљеве од Вирсавеје дори до Дана, па ми јавите да знам колико их има.

³А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

³Али Јоав рече: Нека дода Господ народу свом колико га је сада још сто пута толико; нису ли, царе господару мој, сви слуге господару мом? Зашто тражи то господар мој? Зашто да буде на грех Израиљу?

⁴Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

⁴Али реч царева надјача Јоава. И тако отиде Јоав и обиђе свега Израиља, па се врати у Јерусалим.

⁵И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

⁵И даде Јоав број преписаног народа Давиду; и беше свега народа Израиљевог хиљада хиљада и сто хиљада људи који махаху мачем, а народа Јудиног четири стотине и седамдесет хиљада људи који махаху мачем.

⁶А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.

⁶А племена Левијевог и Венијаминова не изброја с њима јер мрска беше Јоаву заповест царева.

⁷Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

⁷А не беше мила Богу та ствар; зато удари Израиља.

⁸Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

⁸И Давид рече Богу: Сагреших веома што то урадих; али узми безакоње слуге свог, јер веома лудо радих.

⁹И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

⁹А Господ рече Гаду видеоцу Давидовом говорећи:

¹⁰Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

¹⁰Иди кажи Давиду и реци: Овако вели Господ: Троје ти дајем, изабери једно да ти учиним.

¹¹Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

¹¹И дође Гад к Давиду и рече му: Тако вели Господ, бирај:

¹²Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни [да поразява] Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

¹²Или глад за три године, или три месеца да бежиш од непријатеља својих и мач непријатеља твојих да те стиже, или три дана мач Господњи и помор да буде у земљи и анђео Господњи да убија по свим крајевима Израиљевим. Сада дакле гледај шта ћу одговорити оном који ме је послао.

¹³И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

¹³А Давид рече Гаду: У тескоби сам љутој; али нека западнем Господу у руке, јер је веома велика милост Његова; а људима да не западнем у руке.

¹⁴И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

¹⁴И тако пусти Господ помор на Израиља, те паде Израиља седамдесет хиљада људи.

¹⁵И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше [людете]: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

¹⁵И посла Господ анђела у Јерусалим да га убија; и кад убијаше, погледа Господ и сажали му се са зла; и рече анђелу који убијаше: Доста, спусти руку своју. А анђео Господњи стајаше код гумна Орнана Јевусејина,

¹⁶И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

¹⁶А Давид подиже очи своје и виде анђела Господњег где стоји између земље и неба, а у руци му го мач, којим беше замахнуо на Јерусалим; и паде Давид и старешине ничице, обучени у кострет.

¹⁷И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

¹⁷И рече Давид Богу: Нисам ли ја заповедио да се изброји народ? Ја сам дакле згрешио и зло учинио; а те овце шта су учиниле? Господе Боже мој, нека се рука Твоја обрати на ме и на дом оца мог; али не на тај народ да га потре.

¹⁸Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

¹⁸Тада анђео Господњи рече Гаду да каже Давиду да изиђе горе и начини олтар Господу на гумну Орнана Јевусејина.

¹⁹И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

¹⁹И изиђе Давид по речи Гадовој, коју му рече у име Господње.

²⁰И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

²⁰А Орнан окренувши се угледа анђела, и сакри се са четири сина своја, јер Орнан вршаше пшеницу.

²¹И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

²¹У том дође Давид до Орнана; и погледавши Орнан кад виде Давида изиђе из гумна и поклони се Давиду лицем до земље.

²²Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

²²Тада рече Давид Орнану: Дај ми то гумно да начиним на њему олтар Господу; за новце колико вреди дај ми га, да би престао помор у народу.

²³А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

²³А Орнан рече Давиду: Узми и нека чини господар мој цар шта му је драго; ево дајем и волове за жртве паљенице, и кола за дрва, и пшеницу за дар; све то дајем.

²⁴А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за [жертва] Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

²⁴А цар Давид рече Орнану: Не, него ћу купити за новце шта вреди, јер нећу да принесем Господу шта је твоје ни да принесем жртву паљеницу поклоњену.

²⁵И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

²⁵И даде Давид Орнану за оно место на меру шест стотина сикала злата.

²⁶И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън [паднал] върху олтара за всеизгарянето.

²⁶И онде начини Давид олтар Господу, и принесе жртве паљенице и жртве захвалне; и призва Господа, и услиши га спустивши огањ с неба на олтар жртве паљенице.

²⁷Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

²⁷И заповеди Господ анђелу, те врати мач свој у корице.

²⁸В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, [започна да] принася жертви там.

²⁸У оно време видевши Давид да га Господ услиши на гумну Орнана Јевусејина, приношаше жртве онде.

²⁹Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

²⁹А шатор Господњи, који начини Мојсије у пустињи, и олтар за жртве паљенице беше у то време на висини у Гаваону.

³⁰Но Давид не можеше да иде пред [скинията] да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

³⁰И Давид не може ићи к њему да тражи Бога, јер се уплаши од мача анђела Господњег.