¹Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

¹Беше један човек из Раматајим-Софима, из горе Јефремове, коме име беше Елкана син Јероама, сина Елива, сина Това, сина Суфовог, Ефраћанин.

²Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

²И имаше две жене, једној беше име Ана а другој Фенина; и Фенина имаше деце, а Ана немаше деце.

³Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

³И иђаше тај човек сваке године из свог града да се поклони и принесе жртву Господу над војскама у Силом; а онде беху два сина Илијева, Офније и Финес, свештеници Господњи.

⁴И [една година], когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

⁴И један дан кад Елкана принесе жртву, даде Фенини жени својој и свим синовима њеним и кћерима њеним по део;

⁵а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

⁵Ани пак даде два дела, јер љубљаше Ану, а њој Господ беше затворио материцу.

⁶А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

⁶И противница је њена врло цвељаше пркосећи јој што јој Господ беше затворио материцу.

⁷(Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така [Фенина] я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

⁷Тако чињаше Елкана сваке године, и Ана хођаше у дом Господњи, а она је цвељаше, те плакаше и не јеђаше.

⁸Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

⁸А Елкана муж њен рече јој једном: Ана, зашто плачеш? И зашто не једеш? И зашто је срце твоје невесело? Нисам ли ти ја бољи него десет синова?

⁹А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

⁹А Ана уста, пошто једоше и пише у Силому; а Илије свештеник сеђаше на столици, на прагу дома Господњег.

¹⁰Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

¹⁰И она, тужна у срцу помоли се Господу плачући много.

¹¹И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

¹¹И заветова се говорећи: Господе над војскама! Ако погледаш на муку слушкиње своје, и опоменеш ме се, и не заборавиш слушкиње своје, него даш слушкињи својој мушко чедо, ја ћу га дати Господу докле је год жив, и бритва неће прећи преко главе његове.

¹²А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

¹²И кад се она дуго мољаше пред Господом, Илије мотраше на уста њена.

¹³Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

¹³Али Ана говораше у срцу свом, уста јој се само мицаху а глас јој се не чујаше; стога Илије помисли да је пијана.

¹⁴За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

¹⁴Па јој рече Илије: Докле ћеш бити пијана? Отрезни се од вина свог.

¹⁵А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

¹⁵Али Ана одговори и рече: Нисам пијана, господару, него сам жена тужна у срцу; нисам пила вина ни силовитог пића; него изливам душу своју пред Господом.

¹⁶Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

¹⁶Немој једначити слушкиње своје с неваљалом женом; јер сам од велике туге и жалости своје говорила досад.

¹⁷Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

¹⁷Тада одговори Илије и рече: Иди с миром; а Бог Израиљев да ти испуни молбу, за шта си Га молила.

¹⁸И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече [скръбно].

¹⁸А она рече: Нека нађе слушкиња твоја милост пред тобом! Тада отиде жена својим путем, и једе, и лице јој не беше више као пре.

¹⁹И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

¹⁹И сутрадан уранише, и поклонише се Господу, и вратише се и дођоше кући својој у Рамат. И Елкана позна Ану жену своју, и Господ се опомену ње.

²⁰И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, [каза]: От Господа го изпросих.

²⁰И кад би време, пошто Ана затрудне, роди сина и наде му име Самуило, јер, рече, испросих га у Господа.

²¹И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

²¹Потом пође онај човек Елкана са свим домом својим да принесе Господу годишњу жртву и завет свој.

²²Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: [Не ща да отида] докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

²²Али Ана не пође, јер рече мужу свом: Докле одојим дете, онда ћу га одвести да изађе пред Господа и остане онде до века.

²³И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

²³И рече јој Елкана, муж њен: Чини како ти драго; остани докле год не одојиш; само да хоће Господ испунити реч своју. И тако жена оста; и дојаше сина свог докле га не одоји.

²⁴И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

²⁴А кад га одоји, одведе га са собом узевши три телета и ефу брашна и мех вина, и уведе га у дом Господњи у Силому; а дете беше још мало.

²⁵И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

²⁵И заклаше теле и доведоше дете к Илију.

²⁶И [Анна] рече: О, господарю мой, [заклевам се] в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

²⁶И она рече: Чуј господару, како је жива душа твоја, господару, ја сам она жена која је стајала овде код тебе молећи се Господу.

²⁷За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

²⁷Молих се за ово дете, и испуни ми Господ молбу моју, за шта сам Га молила.

²⁸Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.

²⁸Зато и ја дајем њега Господу, докле је год жив, да је дат Господу. И поклонише се онде Господу.