¹Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

¹А Давид побеже из Најота у Рами, и дође и рече Јонатану: Шта сам учинио? Каква је кривица моја? И шта сам згрешио оцу твом, те тражи душу моју?

²А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

²А он му рече: Сачувај Боже! Нећеш ти погинути. Ево отац мој не чини ништа, ни велико ни мало, а да мени не каже; а како би то тајио од мене отац мој? Неће то бити.

³Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но [заклевам се] в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

³А Давид заклињући се опет рече: Отац твој зна добро да сам нашао љубав у тебе, па вели: Не треба да дозна за ово Јонатан, да се не ожалости. Али тако жив био Господ и тако жива била душа твоја, само је један корак између мене и смрти.

⁴Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

⁴А Јонатан рече Давиду: Шта жели душа твоја? Ја ћу ти учинити.

⁵И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

⁵И Давид рече Јонатану: Ево сутра је младина, кад треба с царем да једем, пусти ме дакле да се сакријем у пољу до треће вечери.

⁶Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

⁶Ако запита за ме отац твој, ти реци: Врло ми се молио Давид да отрчи у Витлејем град свој, јер је онде годишња жртва свега рода његовог.

⁷Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

⁷Ако каже: Добро, биће миран слуга твој; ако ли се разгневи, знај да је зло наумио.

⁸И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

⁸Учини, дакле, милост слузи свом, кад си веру Господњу ухватио са слугом својим; ако је каква кривица на мени, убиј ме сам, јер зашто би ме водио к оцу свом?

⁹И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

⁹А Јонатан му рече: Боже сачувај; јер да дознам да је отац мој наумио зло да те задеси, зар ти не бих јавио?

¹⁰Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

¹⁰А Давид рече Јонатану: Ко ће ми јавити ако ти отац одговори шта је зло?

¹¹А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

¹¹А Јонатан рече Давиду: Ходи да изађемо у поље. И изиђоше обојица у поље.

¹²И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог [да бъде свидетел] ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

¹²И Јонатан рече Давиду: Господе Боже Израиљев! Кад искушам оца свог сутра у ово доба или прекосутра, и буде добро по Давида, ако не пошаљем к теби и не јавим ти,

¹³Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!

¹³Нека Господ учини тако Јонатану и тако нека дода. Ако ли отац мој буде наумио да ти учини зло, ја ћу ти јавити, и оправићу те, и отићи ћеш с миром; и Господ нека буде с тобом као што је био с оцем мојим.

¹⁴И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

¹⁴А и ти, докле сам жив, чинићеш мени милост Господњу да не погинем;

¹⁵но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

¹⁵И нећеш ускратити милости своје дому мом довека, ни онда кад Господ истреби све непријатеље Давидове са земље.

¹⁶И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, [и рече]: Господ да изиска [това] чрез Давидовите неприятели!

¹⁶Тако Јонатан учини веру с домом Давидовим говорећи: Господ нека тражи из руку непријатеља Давидових.

¹⁷И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

¹⁷И још закле Јонатан Давида љубављу својом к њему, јер га љубљаше као своју душу

¹⁸Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

¹⁸Потом рече му Јонатан: Сутра је младина, и питаће се за те, јер ће твоје место бити празно.

¹⁹Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато [разисквахме] оная работа, и седни при скалата Езил.

¹⁹А ти чекај до трећег дана, па онда отиди брзо и дођи на место где си се био сакрио кад се ово радило, и седи код камена Езила.

²⁰И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

²⁰А ја ћу бацити три стреле украј тог камена, као да гађам белегу.

²¹и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - [заклевам се за това] в живота на Господа.

²¹И ево послаћу момка говорећи му: Иди, нађи стреле. Ако кажем момку: Ето стреле су за тобом овамо ближе, дигни их; тада дођи, добро је по те, и неће ти бити ништа, тако жив био Господ!

²²Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

²²Ако ли овако кажем момку: Ето стреле су пред тобом, тамо даље; онда иди, јер те Господ шаље.

²³А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде [свидетел] между мене и тебе до века.

²³А за ове речи што рекосмо ја и ти, ево, Господ је сведок између мене и тебе довека.

²⁴И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна [на трапезата] да яде.

²⁴Потом се Давид сакри у пољу; и дође младина, и цар седе за сто да једе.

²⁵И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

²⁵А кад цар седе на своје место, по обичају на место код зида, Јонатан уста, а Авенир седе до Саула, а место Давидово беше празно.

²⁶Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

²⁶И Саул не рече ништа онај дан, јер мишљаше, догодило му се штагод, те није чист, зацело није чист.

²⁷А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място [пак] беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

²⁷А сутрадан, други дан месеца, опет беше празно место Давидово, а Саул рече Јонатану сину свом: Зашто син Јесејев не дође на обед ни јуче ни данас?

²⁸И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

²⁸А Јонатан одговори Саулу: Врло ме је молио Давид да отиде до Витлејема,

²⁹Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

²⁹Рекавши: Пусти ме, јер породица наша има жртву у граду, и сам ми је брат заповедио; ако сам, дакле, нашао милост пред тобом, да отидем и видим браћу своју. Зато није дошао на царев обед.

³⁰Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

³⁰Тада се разгневи Саул на Јонатана, те му рече: Неваљали и непослушни сине! Зар ја не знам да си изабрао сина Јесејевог себи на срамоту и на срамоту својој неваљалој мајци?

³¹Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

³¹Јер, докле је жив син Јесејев на земљи, нећеш се утврдити ни ти ни царство твоје; зато пошљи сада и доведи га к мени, јер је заслужио смрт.

³²А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

³²А Јонатан одговори Саулу оцу свом и рече му: Зашто да се погуби? Шта је учинио?

³³А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

³³Тада се Саул баци копљем на њ да га убије. Тада виде Јонатан да је отац његов наумио убити Давида.

³⁴И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

³⁴И уста Јонатан од стола његовог, и ништа не једе други дан по младини; јер се забрину за Давида, што га отац осрамоти.

³⁵И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

³⁵А кад би ујутру, изађе Јонатан у поље у време како беше уговорио с Давидом, и с њим једно момче.

³⁶И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

³⁶И рече момку свом: Трчи да ми нађеш стреле које ћу пустити. И момче отрча, а он пусти стрелу преко њега.

³⁷И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

³⁷А кад дође момак до места куда беше застрелио Јонатан, викну Јонатан за момком говорећи: Није ли стрела даље напред?

³⁸И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

³⁸Још викну Јонатан за момком: Брже, не стој. И момак Јонатанов покупи стреле, и врати се господару свом.

³⁹Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

³⁹Али момак не знаше ништа, само Јонатан и Давид знаху шта је.

⁴⁰Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му [слугуваше], и му каза: Иди занеси ги в града.

⁴⁰И Јонатан даде оружје своје момку који беше с њим, и рече му: Иди, однеси у град.

⁴¹А щом отиде момчето, Давид стана от [едно място] към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.

⁴¹И кад момак отиде, Давид уста с јужне стране и паде ничице на земљу, и поклони се три пута, и пољубише се, и плакаше обојица, а Давид особито.

⁴²И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде [свидетел] между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И [Давид] стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.

⁴²И рече Јонатан Давиду: Иди с миром, као што смо се заклели обојица именом Господњим рекавши: Господ да је сведок између мене и тебе и између мог семена и твог семена довека. [20:43] И тако Давид уставши отиде, а Јонатан се врати у град.