¹След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади.

¹И кад се Саул врати одагнавши Филистеје, рекоше му говорећи: Ено Давида у пустињи енгадској.

²И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.

²Тада узе Саул три хиљаде људи изабраних из свега Израиља, и отиде да тражи Давида и људе његове по врлетима где су дивокозе.

³И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си {Еврейски: Да покрие нозете си.}, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

³И дође к торовима овчијим украј пута где беше пећина; и Саул уђе у њу рад себе; а Давид и његови људи сеђаху у крају у пећини.

⁴И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия.

⁴И рекоше Давиду људи његови: Ево дана, за који ти рече Господ: Ево ја ти предајем непријатеља твог у руке да учиниш шта ти је воља. И Давид уста, те полако одсече скут од плашта Сауловог.

⁵А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола.

⁵А после задрхта срце Давиду што одсече скут Саулу.

⁶И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

⁶И рече својим људима: Не дао Бог да то учиним господару свом, помазанику Господњем, да подигнем руку своју на њ. Јер је помазаник Господњи.

⁷С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.

⁷И одврати речима Давид људе своје и не даде им да устану на Саула. И Саул изашав из пећине пође својим путем.

⁸После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

⁸Потом Давид уста, и изашав из пећине стаде викати за Саулом говорећи: Царе господине! А Саул се обазре, а Давид се сави лицем до земље и поклони се.

⁹И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

⁹И рече Давид Саулу: Зашто слушаш шта ти кажу људи који говоре: Ето Давид тражи зло твоје?

¹⁰Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

¹⁰Ево, данас видеше очи твоје да те је Господ био предао данас у моје руке у овој пећини, и рекоше ми да те убијем: али те поштедех, и рекох: Нећу дигнути руку своју на господара свог, јер је помазаник Господњи.

¹¹Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш.

¹¹Ево, оче мој, ево види скут од плашта свог у мојој руци: одсекох скут од плашта твог, а тебе не убих; познај и види да нема зла ни неправде у руци мојој, и да ти нисам згрешио; а ти вребаш душу моју да је узмеш.

¹²Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе.

¹²Господ нека суди између мене и тебе, и нека ме освети од тебе; али рука се моја неће подигнути на те.

¹³Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе.

¹³Како каже стара прича: Од безбожних излази безбожност; зато се рука моја неће подигнути на те.

¹⁴Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха.

¹⁴За ким је изашао цар Израиљев? Кога гониш, мртвог пса, буву једну.

¹⁵Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.

¹⁵Господ нека буде судија, и нека расуди између мене и тебе; Он нека види и расправи моју парницу и избави ме из руке твоје.

¹⁶И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас.

¹⁶А кад изговори Давид ове речи Саулу, рече Саул: Је ли то твој глас, сине Давиде? И подигавши Саул глас свој заплака.

¹⁷И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

¹⁷И рече Давиду: Правији си од мене, јер си ми вратио добро за зло које сам ја теби учинио.

¹⁸И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби.

¹⁸И данас си ми показао да ми добро чиниш; јер ме Господ даде теби у руке, а ти ме опет не уби.

¹⁹Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

¹⁹И ко би нашавши непријатеља свог пустио га да иде добрим путем? Господ нека ти врати добро за ово што си ми учинио данас.

²⁰И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

²⁰И сада, ево, знам да ћеш зацело бити цар, и јако ће бити у твојој руци царство Израиљево.

²¹Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

²¹Зато ми се сада закуни Господом да нећеш истребити семе моје после мене, ни име моје затрти у дому оца мог.

²²И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.

²²И закле се Давид Саулу; и Саул отиде кући својој, а Давид и људи његови отидоше на тврдо место.