¹В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.

¹И у оно време скупише Филистеји војску своју да завојште на Израиља; и рече Ахис Давиду: Знај да ћеш ићи са мном на војску ти и твоји људи.

²И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда.

²А Давид рече Ахису: Сад ћеш видети шта ће учинити твој слуга. А Ахис рече Давиду: Зато ћу те поставити да си чувар главе моје свагда.

³А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете.

³А Самуило беше умро, и плака за њим сав Израиљ, и погребоше га у Рами, у његовом граду. И Саул беше истребио из земље гатаре и врачаре.

⁴И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе.

⁴И Филистеји скупивши се дођоше и стадоше у логор код Сунима; скупи и Саул све Израиљце, и стадоше у логор код Гелвује.

⁵А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много.

⁵Саул пак видећи војску филистејску уплаши се, и срце му уздрхта веома.

⁶И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.

⁶И упита Саул Господа, али му Господ не одговори ни у сну ни преко Урима, ни преко пророка.

⁷Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.

⁷И Саул рече слугама својим: Тражите ми жену с духом врачарским, да отидем к њој и упитам је. А слуге му рекоше: Ево у Ендору има жена у којој је дух врачарски.

⁸И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и [Саул] й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа.

⁸Тада се Саул преруши обукав друге хаљине, и отиде са два човека, и дође к оној жени ноћу; и он јој рече: Хајде врачај ми духом врачарским, и дозови ми оног ког ти кажем.

⁹А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят?

⁹Али му жена рече: Та ти знаш шта је учинио Саул и како је истребио из земље гатаре и врачаре; зашто дакле мећеш замку души мојој да ме убијеш?

¹⁰Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.

¹⁰А Саул јој се закле Господом говорећи: Тако жив био Господ! Неће ти бити ништа за то.

¹¹Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи.

¹¹Тада рече жена: Кога да ти дозовем? А он рече: Самуила ми дозови.

¹²И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул.

¹²А кад жена виде Самуила, повика гласно, и рече жена Саулу говорећи: Зашто си ме преварио? Та ти си Саул.

¹³И рече й царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята.

¹³А цар јој рече: Не бој се; него шта си видела? А жена рече Саулу: Богове сам видела где излазе из земље.

¹⁴И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.

¹⁴Он јој опет рече: Какав је? Она му рече: Стар човек излази огрнут плаштем. Тада разуме Саул да је Самуило, и сави се лицем до земље и поклони се.

¹⁵И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя.

¹⁵А Самуило рече Саулу: Зашто си ме узнемирио и изазвао? Одговори Саул: У невољи сам великој, јер Филистеји завојштише на ме, а Бог је одступио од мене, и не одговори ми више ни преко пророка ни у сну, зато позвах тебе да ми кажеш шта ћу чинити.

¹⁶Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?

¹⁶А Самуило рече: Па што мене питаш, кад је Господ одступио од тебе и постао ти непријатељ?

¹⁷Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида.

¹⁷Господ је учинио како је казао преко мене; јер је Господ истргао царство из твоје руке и дао га ближњему твом Давиду;

¹⁸Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика [според] големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес.

¹⁸Јер ниси послушао глас Господњи, нити си извршио жестоки гнев Његов на Амалику; зато ти је данас Господ то учинио.

¹⁹При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.

¹⁹И Господ ће предати и Израиља с тобом у руке Филистејима; те ћеш сутра ти и синови твоји бити код мене; и логор израиљски предаће Господ у руке Филистејима.

²⁰Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна [през] целия ден и [през] цялата нощ.

²⁰А Саул уједанпут паде на земљу колики је дуг, јер се врло уплаши од речи Самуилових, и не беше снаге у њему, јер не беше ништа јео сав дан и сву ноћ.

²¹А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност {Еврейски: Ръката си.}, и покорих се на думите, които ми говори.

²¹Тада жена приступи к Саулу и видећи га врло уплашеног рече му: Ево, слушкиња те је твоја послушала, и нисам за живот свој марила да бих те послушала шта си ми казао.

²²Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.

²²Него сада и ти послушај шта ће ти слушкиња твоја казати: Поставићу ти мало хлеба, те једи да се окрепиш да се можеш вратити својим путем.

²³Но той отказа, като думаше: Не ща да ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото.

²³А он не хте, и рече: Нећу јести. Али навалише на њ слуге његове и жена, те их послуша, и уставши са земље седе на постељу.

²⁴А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити;

²⁴А жена имаше код куће теле угојено, и брже га закла, и узе брашна те умеси и испече хлебове пресне.

²⁵и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.

²⁵Потом постави Саулу и слугама његовим, те једоше. А после усташе и отидоше исте ноћи.