¹А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

¹А дете Самуило служаше Господу пред Илијем; и реч Господња беше ретка у оно време, и не јављаху се утваре.

²И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

²Једном у то време Илије лежаше на свом месту; а очи му почињаху тамнети те не могаше видети.

³и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

³И Самуило лежаше у дому Господњем где беше ковчег Божји, и жишци Господњи још не беху погашени.

⁴Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме.

⁴И викну Господ Самуила, а он рече: Ево ме.

⁵И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

⁵И притрча к Илију, и рече му: Ево ме, што си ме звао? А он рече: Нисам те звао, иди лези. И он отиде и леже.

⁶А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

⁶А Господ опет викну Самуила, и Самуило уста, и отиде к Илију, и рече: Ево ме, што си ме звао? А он рече: Нисам те звао, сине; иди лези.

⁷Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

⁷А Самуило још не познаваше Господа, и још му не беше јављена реч Господња.

⁸И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

⁸Тада опет викну Господ Самуила трећи пут, и он уста и отиде к Илију, и рече: Ево ме, што си ме звао? Тада разуме Илије да Господ зове дете.

⁹Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

⁹И рече Илије Самуилу: Иди лези; а ако те зовне, а ти реци: Говори Господе, чује слуга твој. И Самуило отиде, и леже на своје место.

¹⁰И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

¹⁰А Господ дође и стаде; и зовну као пре: Самуило! Самуило! А Самуило рече: Говори, чује слуга твој.

¹¹Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

¹¹И рече Господ Самуилу: Ево учинићу нешто у Израиљу да ће зујати оба уха свакоме ко чује.

¹²В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.

¹²У тај дан ћу учинити Илију све што сам говорио за кућу његову, од почетка до краја.

¹³Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

¹³Јер сам му јавио да ћу судити дому његовом довека за неваљалство, за које је знао да њим навлаче на се проклетство синови његови, па им није забранио.

¹⁴За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

¹⁴Зато се заклех дому Илијевом да се неће очистити неваљалство дома Илијевог никаквом жртвом ни приносом довека.

¹⁵И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

¹⁵И Самуило спава до јутра, па отвори врата дома Господњег. Али се бојаше Самуило казати Илију за утвару.

¹⁶А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

¹⁶А Илије зовну Самуила и рече: Самуило, сине! А он рече: Ево ме.

¹⁷И каза: Какво слово ти говори [Господ?] не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

¹⁷А он рече: Какве су речи што ти је казао? Немој затајити од мене; тако ти учинио Бог и тако ти додао, ако затајиш од мене шта год ти је казао.

¹⁸Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече [Илий]: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

¹⁸И Самуило му каза све, и ништа не затаји од њега. А он рече: Господ је, нека чини оно што Му је воља.

¹⁹И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

¹⁹А Самуило растијаше, и Господ беше с њим, и не пусти да падне на земљу ниједна реч његова.

²⁰И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк,

²⁰И сав Израиљ од Дана до Вирсавеје позна да је Самуило веран пророк Господњи.

²¹И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.} по целия Израил.

²¹И Господ се стаде опет јављати у Силому, јер се Господ јављаше Самуилу у Силому речју Господњом.