¹Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,

¹Двадесет година беше Ахазу кад поче царовати, и царова шеснаест година у Јерусалиму; али не чињаше што је право пред Господом као Давид, отац његов.

²но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.

²Јер хођаше путевима царева Израиљевих, и још сали ликове Валима.

³При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори [от] чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.

³И сам кађаше у долини сина Еномовог, и сажизаше синове своје огњем по гадним делима оних народа које одагна Господ испред синова Израиљевих.

⁴И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

⁴И приношаше жртве и кађаше на висинама и по брдима и под сваким зеленим дрветом.

⁵Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и [сирийците] го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

⁵Зато га даде Господ Бог његов у руке цару сирском, те га разбише и заробише му велико мноштво, и одведоше их у Дамаск. Још би дат у руке цару Израиљевом, те га разби љуто.

⁶Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;

⁶Јер Фекај, син Ремалијин, поби сто и двадесет хиљада Јудејаца у један дан, све храбрих људи, јер оставише Господа Бога отаца својих.

⁷и Зехрий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;

⁷И Зихрије јунак од Јефрема уби Масију сина царевог и Азрикама управитеља дворског и Елкану, другог до цара.

⁸тоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.

⁸И заробише синови Израиљеви браћи својој двеста хиљада жена и синова и кћери; и запленише велики плен од њих, и однесоше плен у Самарију.

⁹А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

⁹А онде беше пророк Господњи по имену Одид, и изиђе пред војску која иђаше у Самарију, и рече им: Гле, Господ Бог отаца ваших разгневи се на Јудејце, зато их даде у ваше руке, те их побисте љуто да до неба допре.

¹⁰И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?

¹⁰И још мислите подврћи синове Јудине и јерусалимске да вам буду робови и робиње; а нисте ли и ви сами скривили Господу Богу свом?

¹¹Сега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.

¹¹Зато послушајте ме сада, и вратите натраг то робље што заробисте браћи својој, јер се распалио гнев Господњи на вас.

¹²Тогава някои от първенците от ефремците, Азария Ионановият син, Варахия Месилемотовият син, Езекия Селумовият син и Амаса Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната та им рекоха:

¹²Тада усташе поглавари синова Јефремових: Азарија син Јоананов, Варахија син Месилемотов и Језекија син Салумов и Амаса син Адлајев на оне што се враћаху с војске,

¹³Не въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствувахме [вече] против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.

¹³И рекоше им: Нећете довести овамо то робље, јер би нам било на грех пред Господом што ви мислите домећући на грехе наше и на кривице наше, јер је велика кривица на нама и гнев се распалио на Израиља.

¹⁴Тогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.

¹⁴И оставише војници робље и плен свој пред кнезовима и свим збором.

¹⁵И споменатите по име мъже станаха та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

¹⁵И усташе људи именовани и узеше робље, и све голе између њих оденуше из плена; и кад их оденуше и обуше, нахранише их и напојише и намазаше, и одведоше на магарцима све изнемогле, и доведоше их у Јерихон, град где има много палми, к браћи њиховој, па се вратише у Самарију.

¹⁶В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

¹⁶У то време посла цар Ахаз к царевима асирским да му помогну.

¹⁷защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.

¹⁷Јер још и Идумејци дођоше и разбише Јуду и одведоше робље;

¹⁸Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.

¹⁸И Филистеји ударише на градове по равни на јужном крају Јудином, и узеше Вет-Семес, и Ејалон и Гедирот и Сохот и села његова и Тамну и села њена и Гимзон и села његова, и населише се у њима.

¹⁹Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа.

¹⁹Јер Господ обараше Јуду с Ахаза цара Израиљевог, јер одвуче Јуду да грдно греши Господу.

²⁰И асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, а не го подкрепи;

²⁰И дође к њему Теглат-Феласар, цар асирски, и ојади га а не утврди.

²¹защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде [всичкото] на асирийския цар; но това не му помогна.

²¹Јер Ахаз узе део из дома Господњег и из дома царског и од кнезова, и даде цару асирском, али му не поможе.

²²И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.

²²И кад беше у невољи, он још већма грешаше Господу; такав беше цар Ахаз.

²³Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

²³И приношаше жртве боговима дамаштанским, који га разбише, и говораше: Кад богови царева сирских њима помажу, приносићу њима жртве да би ми помагали; али му они бише на то да падне он и сав Израиљ.

²⁴И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

²⁴А Ахаз покупи судове дома Божијег, и изломи судове дома Божијег, и затвори врата дома Господњег и начини себи олтаре по свим угловима у Јерусалиму.

²⁵И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.

²⁵И у сваком граду Јудином начини висине да кади боговима туђим; и гневи Господа Бога отаца својих.

²⁶А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

²⁶А остала дела његова и сви путеви његови први и последњи, ето записани су у књизи о царевима Јудиним и Израиљевим.

²⁷И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.

²⁷И почину Ахаз код отаца својих и погребоше га у граду Јерусалиму; али га не метнуше у гроб царева Израиљевих. И зацари се на његово место Језекија, син његов.