¹След това Езекия прати [човеци] по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да [ги поканят да] дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

¹Потом посла Језекија к свему Израиљу и Јуди, и написа књиге синовима Јефремовим и Манасијиним да дођу у дом Господњи у Јерусалим да прославе пасху Господу Богу Израиљевом.

²Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

²Јер цар и кнезови његови и сав збор свећаше у Јерусалиму да славе пасху другог месеца.

³Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

³Јер је не могаше славити у то време, јер не беше доста свештеника посвећених и народ се не беше скупио у Јерусалим.

⁴И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

⁴И то би по вољи цару и свему збору.

⁵Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, [покана] да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

⁵И одредише да огласе по свему Израиљу од Вирсавеје до Дана да дођу у Јерусалим да прославе пасху Господу Богу Израиљевом, јер је одавна не беху славили како је написано.

⁶И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

⁶И тако отидоше гласници с књигама од цара и од кнезова по свему Израиљу и Јуди, и по заповести царевој говораху: Синови Израиљеви, обратите се ка Господу Богу Аврамовом, Исаковом и Израиљевом, па ће се и Он обратити к остатку који сте остали од руку царева асирских.

⁷Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

⁷Не будите као оци ваши и као браћа ваша што грешише Господу Богу отаца својих, те их даде да буду чудо, како видите.

⁸Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

⁸Не будите дакле тврдоврати као оци ваши, дајте руку Господу и ходите у светињу Његову коју је осветио навек, и служите Господу Богу свом, па ће се одвратити од вас жестина гнева Његовог.

⁹Защото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

⁹Јер ако се обратите ка Господу, браћа ће ваша и синови ваши стећи милост у оних који их заробише, те ће се вратити у ову земљу; јер је Господ Бог ваш милостив и жалостив, и неће одвратити лица од вас, ако се обратите к Њему.

¹⁰Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

¹⁰А кад ти гласници иђаху од града до града по земљи Јефремовој и Манасијиној дори до Завулона, подсмеваху им се и ругаху им се.

¹¹Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

¹¹Али неки од Асира и од Манасије и од Завулона покоривши се дођоше у Јерусалим.

¹²А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

¹²И над Јуду дође рука Господња, те им даде једно срце да учине шта беше заповедио цар и кнезови по речи Господњој.

¹³И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

¹³И скупи се у Јерусалим мноштво народа да празнују празник пресних хлебова другог месеца, и би сабор веома велик.

¹⁴И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

¹⁴Тада се подигоше, и оборише олтаре што беху у Јерусалиму, и све олтаре кадионе оборише и бацише у поток Кисон.

¹⁵Тогава заклаха пасхалните [агнета] в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

¹⁵Потом заклаше пасху четрнаестог дана другог месеца; а свештеници и Левити постидевши се освешташе се, и унесоше жртве паљенице у дом Господњи.

¹⁶И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, [като я вземаха] от ръката на левитите.

¹⁶И стадоше својим редом како треба по закону Мојсија слуге Божијег; и свештеници кропише крвљу примајући из руке Левитима.

¹⁷Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните [агнета], за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.

¹⁷И јер их много беше у збору који се не беху освештали; зато Левити клаху пасху за сваког који не беше чист да би их посветили Господу.

¹⁸Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

¹⁸Јер мноштво народа, многи од Јефрема и од Манасије и од Исахара и од Завулона не очистише се, него једоше пасху не како је написано. Али се за њих помоли Језекија говорећи: Господ благи нека очисти сваког,

¹⁹който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е [очистен] според очистването [изискано] за светилището.

¹⁹Ко је управио срце своје да тражи Бога Господа, Бога отаца својих, ако и не би био чист према светом очишћењу.

²⁰И Господ послуша Езекия та прости {Еврейски: Изцели.} людете.

²⁰И услиши Господ Језекију, и сачува народ.

²¹И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, [пеещи] с [музикални] инструменти на Господа.

²¹И тако синови Израиљеви који беху у Јерусалиму празноваше празник пресних хлебова седам дана у великом весељу, и хваљаху Господа сваки дан Левити и свештеници уз оруђа за славу Господњу.

²²И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната [служба]. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

²²И Језекија говори љубазно са свим Левитима који вешти беху служби Господњој; и једоше о празнику седам дана приносећи жртве захвалне и славећи Господа Бога отаца својих.

²³Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха [още] седем дни с веселие.

²³И сав збор договори се да празнује још седам дана; и празноваше још седам дана у весељу.

²⁴Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

²⁴Јер Језекија, цар Јудин, даде збору хиљаду јунаца и седам хиљада оваца; а кнезови дадоше збору хиљаду јунаца и десет хиљада оваца; и освешта се много свештеника.

²⁵И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

²⁵И тако се провесели сав збор Јудин и свештеници и Левити, и сав збор што беше дошао од Израиља, и дошљаци што беху дошли из земље Израиљеве и који живљаху у земљи Јудиној.

²⁶Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

²⁶И би весеље велико у Јерусалиму; јер од времена Соломуна сина Давидовог цара Израиљевог не би тако у Јерусалиму.

²⁷След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан [от Господа], и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

²⁷Потом усташе свештеници и Левити и благословише народ; и услишен би глас њихов, и молитва њихова дође у стан светиње Господње на небо.