¹В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, [и царува] девет години.

¹Дванаесте године царовања Ахазовог над Јудом зацари се у Самарији над Израиљем Осија, син Илин, и царова девет година.

²Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

²И чињаше што је зло пред Господом, али не као цареви Израиљеви који бише пре њега.

³Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

³На њега дође Салманасар цар асирски, и Осија му поста слуга, те му плаћаше данак.

⁴А [след време] асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

⁴Али цар асирски опази да Осија хоће да се одметне, јер Осија посла посланике к Соју, цару мисирском и не посла данак годишњи цару асирском; зато га опколи цар асирски и свезавши баци га у тамницу.

⁵И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.

⁵А цар асирски прође сву земљу и дође на Самарију, и би је три године.

⁶В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

⁶Девете године Осијине узе цар асирски Самарију и одведе Израиља у Асирију и насели у Алају и у Авору на води Гозану и у градовима мидским.

⁷А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

⁷А то би што синови Израиљеви грешише Господу Богу свом, који их је извео из земље мисирске испод руке Фараона, цара мисирског, и бојаше се других богова,

⁸и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и [в наредбите], които Израилевите царе узакониха.

⁸И ходише по уредбама народа који одагна Господ испред синова Израиљевих, и како чинише цареви Израиљеви;

⁹И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

⁹И тајно чинише синови Израиљеви шта није право пред Господом Богом њиховим, и поградише висине по свим градовима својим, од куле стражарске до градова озиданих.

¹⁰Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

¹⁰И подигоше ликове и лугове на сваком високом хуму и под сваким зеленим дрветом.

¹¹и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

¹¹И кађаху онуда по свим висинама као народи које одагна Господ испред њих, и чињаху зле ствари гневећи Господа.

¹²и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

¹²И служаху гадним боговима, за које им беше Господ рекао: Не чините то.

¹³Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.

¹³И Господ опомињаше Израиља и Јуду преко свих пророка и свих виделаца говорећи: Вратите се са злих путева својих и држите заповести моје и уредбе моје по свему закону који сам заповедио оцима вашим и који сам вам послао по слугама својим пророцима.

¹⁴При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

¹⁴Али не послушаше; него беху тврдоврати као и оци њихови, који не вероваше Господу Богу свом.

¹⁵Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

¹⁵И одбацише уредбе Његове и завет Његов, који учини с оцима њиховим, и сведочанства Његова, којима им сведочаше, и ходише за ништавилом и посташе ништави, и за народима који беху око њих, за које им беше заповедио Господ да не чине као они.

¹⁶И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

¹⁶И оставише све заповести Господа Бога свог, и начинише себи ливене ликове, два телета, и лугове, и клањаше се свој војсци небеској, и служаше Валу.

¹⁷Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.

¹⁷И проводише синове своје и кћери своје кроз огањ, и даваше се на врачање и гатање, и продаше се да чине зло пред Господом гневећи Га.

¹⁸Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

¹⁸Зато се Господ разгневи врло на Израиља, и одбаци их од себе, те не оста него само племе Јудино.

¹⁹Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

¹⁹Па ни Јуда не држаше заповести Господа Бога свог, него хођаше по уредбама које начинише Израиљци.

²⁰Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.

²⁰Зато Господ поврже све семе Израиљево, и мучи их, и предаде их у руке онима који их плене, докле их и одбаци од себе.

²¹Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях.

²¹Јер се отцепише Израиљци од дома Давидовог, и поставише царем Јеровоама, сина Наватовог, а Јеровоам одби Израиљце од Господа и наведе их да греше грехом великим.

²²И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях

²²И ходише синови Израиљеви у свим гресима Јеровоамовим које је он чинио, и не одступише од њих;

²³докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, [гдето е] и до днес.

²³Докле Господ не одбаци Израиља од себе као што је говорио преко свих слуга својих пророка, и тако пресељен би Израиљ из земље своје у Асирску до данашњег дана.

²⁴Тогава асирийският цар доведе [люде] от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

²⁴Потом доведе цар асирски људе из Вавилона и из Хуте и из Аве и из Емата и из Сефарвима, и насели их у градовима самаријским место Израиљаца, и наследише Самарију, и живљаху по градовима њеним.

²⁵А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

²⁵А кад почеше живети онде, не бојаху се Господа, а Господ посла на њих лавове, који их дављаху.

²⁶По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина [на служене] на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина [на служене] на местния Бог.

²⁶Зато рекоше цару асирском говорећи: Ови народи које си довео и населио у градовима самаријским не знају законе Бога оне земље; зато посла на њих лавове, који их ето море, јер не знају законе Бога оне земље.

²⁷Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат [пак] и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина [на служене] на местния Бог.

²⁷Тада заповеди цар асирски и рече: Одведите онамо једног од свештеника које сте довели оданде, па нека иде и седи онде, нека их учи закону Бога оне земље.

²⁸И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

²⁸И тако један од свештеника, које беху одвели из Самарије, дође и настани се у Ветиљу, и учаше их како ће се бојати Господа.

²⁹Обаче [людете от] всеки народ поставиха свои богове, [людете от] всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

²⁹Али начинише себи сваки народ своје богове, и пометаше их у куће висина, које беху начинили Самарјани, сваки народ у својим градовима у којима живљаху.

³⁰Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

³⁰Јер Вавилоњани начинише Сокот-Веноту, а Хућани начинише Нергала, а Емаћани начинише Асима;

³¹авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

³¹И Ављани начинише Ниваза и Тартака, а Сефарвимци спаљиваху синове своје огњем Адрамелеху и Анамелеху боговима сефарвимским.

³²Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

³²Али се бојаху Господа, и поставише између себе свештенике висинама, који им служаху у домовима висина;

³³Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

³³Бојаху се Господа, али и својим боговима служаху по обичају оних народа из којих их преселише.

³⁴Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

³⁴И до данашњег дана раде по старим обичајима; не боје се Господа, а не раде ни по својим уредбама и обичајима, ни по закону и заповести што је заповедио Господ синовима Јакова, коме наде име Израиљ;

³⁵с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

³⁵С којима учини Господ завет и заповеди им и рече: Не бојте се других богова нити им се клањајте нити им служите нити им приносите жртава;

³⁶но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

³⁶Него Господа, који вас је извео из земље мисирске силом великом и мишицом подигнутом, Њега се бојте и Њему се клањајте и Њему приносите жртве;

³⁷И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

³⁷И уредбе и правила и закон и заповести што вам је написао држите извршујући их увек, и не бојте се других богова.

³⁸И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

³⁸И не заборављајте завет који је учинио с вама, и не бојте се других богова.

³⁹Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

³⁹Него Господа Бога свог бојте се, и Он ће вас избавити из руку свих непријатеља ваших.

⁴⁰Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

⁴⁰Али не послушаше, него радише по старом свом обичају.

⁴¹И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.

⁴¹Тако ови народи бојаху се Господа и идолима својим служаху; и синови њихови и синови синова њихових чине до данашњег дана онако како су чинили оци њихови.