¹След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

¹А кад прође година, у време кад цареви иду на војску, посла Давид Јоава и слуге своје с њим, и свега Израиља, те потираху синове Амонове, и опколише Раву; а Давид оста у Јерусалиму.

²И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

²И пред вече уста Давид с постеље своје, и ходајући по крову царског двора угледа с крова жену где се мије, а жена беше врло лепа на очи.

³И Давид прати да разпитат за жената; и рече [един]: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

³И Давид посла да пропитају за жену и рекоше: Није ли то Витсавеја кћи Елијамова, жена Урије Хетејина?

⁴И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

⁴И Давид посла посланике да је доведу; и кад дође к њему, он леже с њом, а она се беше очистила од нечистоте своје; после се врати својој кући.

⁵А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

⁵И затрудне жена, те посла и јави Давиду говорећи: Трудна сам.

⁶Тогава Давид прати до Иоава [да кажат]: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

⁶Тада Давид посла к Јоаву и поручи: Пошљи ми Урију Хетејина. И посла Јоав Урију к Давиду.

⁷И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

⁷И кад Урија дође к њему, запита га Давид како је Јоав и како је народ и како иде рат.

⁸После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската [трапеза].

⁸Потом рече Давид Урији: Иди кући својој, и опери ноге своје. И Урија изиђе из царевог двора, а за њим изнесоше јело царско.

⁹Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

⁹Али Урија леже на вратима двора царевог са свим слугама господара свог, и не отиде кући својој.

¹⁰И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

¹⁰И јавише Давиду говорећи: Урија није отишао кући својој. А Давид рече Урији: Ниси ли дошао с пута? Зашто не идеш кући својој?

¹¹И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? [Заклевам се] в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

¹¹А Урија рече Давиду: Ковчег и Израиљ и Јуда стоје по шаторима, и Јоав господар мој и слуге господара мог стоје у пољу, па како бих ја ушао у кућу своју да једем и пијем и спавам са женом својом? Тако ти био жив и тако била жива душа твоја, нећу то учинити.

¹²Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

¹²Тада рече Давид Урији: Остани овде још данас, па ћу те сутра отпустити. Тако оста Урија у Јерусалиму онај дан и сутрадан.

¹³И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта [Урия] излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

¹³И позва га Давид да једе и пије с њим, те га опије. А увече отиде, те леже на постељу своју са слугама господара свог, а кући својој не отиде.

¹⁴Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

¹⁴А ујутру написа Давид књигу Јоаву, и посла по Урији.

¹⁵А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

¹⁵А у књизи писа и рече: Наместите Урију где је најжешћи бој, па се узмакните од њега да би га убили да погине.

¹⁶И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

¹⁶И Јоав опколивши град намести Урију на место где је знао да су најхрабрији људи.

¹⁷И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, [ще каже], от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

¹⁷И изиђоше људи из града и побише се с Јудом. И погибе из народа неколико слуга Давидових; погибе и Урија Хетејин.

¹⁸Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

¹⁸Тада Јоав посла к Давиду, и јави му све што би у боју.

¹⁹И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

¹⁹И заповеди гласнику говорећи: Кад приповедиш цару све што је било у боју,

²⁰ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

²⁰Ако се разгневи цар и рече ти: Зашто сте ишли тако близу града да се бијете? Зар нисте знали како се стреља с града?

²¹Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

²¹Ко је убио Авимелеха сина Јерувесетовог? Није ли жена бацила на њ комад жрвња са зида, те погибе у Тевесу? Зашто сте ишли близу зида? Тада реци: Погинуо је и слуга твој Урија Хетејин.

²²И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

²²И отиде гласник, и дошавши јави Давиду све за шта га је послао Јоав.

²³Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

²³И рече гласник Давиду: Беху јачи од нас, и изиђоше у поље на нас, али их узбисмо до врата градских.

²⁴но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

²⁴А стрелци стадоше стрељати на слуге твоје са зида, и погибе неколико слуга царевих, тако и слуга твој Урија Хетејин погибе.

²⁵Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

²⁵Тада рече Давид гласнику: Овако реци Јоаву: Не буди зловољан за то; јер мач прождире сад овог сад оног; удри још јаче на град и раскопај га. Тако га охрабри.

²⁶И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

²⁶А жена Уријина чувши да је погинуо муж њен Урија, плака за мужем својим.

²⁷И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

²⁷А кад прође жалост, посла Давид и узе је у кућу своју, и она му поста жена, и роди му сина. Али не беше по вољи Господу шта учини Давид.