¹След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

¹А после тога набави себи Авесалом кола и коња и педесет људи, који трчаху пред њим.

²И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

²И устајаше рано Авесалом, и стајаше крај пута код врата; и ко год имаше парницу и иђаше цару на суд, Авесалом га дозиваше к себи и говораше: Из ког си града? А кад би онај одговорио: Слуга је твој из тог и тог племена Израиљевог,

³И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

³Тада би му рекао Авесалом: Видиш, твоја је ствар добра и праведна, али те нема ко саслушати код цара.

⁴Авесалом още казваше: Да бях [само] поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

⁴Још говораше Авесалом: Кад бих ја био постављен да судим у земљи! Да сваки к мени долази који има посла на суду, ја бих му дао правицу.

⁵И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

⁵И кад би му ко приступио да му се поклони, он би пружио руку своју, те би га ухватио и пољубио.

⁶Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

⁶Тако чињаше Авесалом са сваким Израиљцем, који долажаше на суд к цару; и Авесалом примамљиваше срца људи Израиљаца.

⁷И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

⁷А кад прође четрдесет година, рече Авесалом цару: Да отидем у Хеврон да извршим завет који сам заветовао Господу.

⁸защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

⁸Јер кад сеђах у Гесуру у Сирији, учини завет слуга твој рекавши: Ако ме Господ одведе натраг у Јерусалим, послужићу Господу.

⁹И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

⁹А цар му рече: Иди с миром. И он се подиже и отиде у Хеврон.

¹⁰А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

¹⁰И разасла Авесалом по свим племенима Израиљевим уходе поручивши: Кад чујете трубе да затрубе, реците: Зацари се Авесалом у Хеврону.

¹¹А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

¹¹А с Авесаломом отиде двеста људи из Јерусалима позваних; али отидоше у простоти својој не знајући ништа.

¹²После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

¹²А Авесалом посла и по Ахитофела Гилоњанина, саветника Давидовог, да дође из града свог Гилона, кад приношаше жртве. И буна поста јака, и народ се све више стецаше к Авесалому.

¹³Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

¹³Тада дође гласник к Давиду и рече: Срце Израиљу приста за Авесаломом.

¹⁴А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да [ни] застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

¹⁴А Давид рече свим слугама својим које беху с њим у Јерусалиму: Устајте, да бежимо; иначе нећемо утећи од Авесалома; брже похитајте, да не похита он и не стигне нас и обори на нас зло, и града не окрене под мач.

¹⁵И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

¹⁵А слуге цареве рекоше цару: Шта је год воља цару господару нашем, ево слуга твојих.

¹⁶И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

¹⁶И отиде цар пешице и сав дом његов; само десет жена иноча остави цар да му чувају кућу.

¹⁷Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

¹⁷И када отиде цар и сав народ пешице, уставише се на једном месту подалеко.

¹⁸И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

¹⁸А све слуге његове иђаху уза њ, и сви Херетеји и сви Фелетеји; и сви Гетеји, шест стотина људи, који беху дошли пешке из Гата, иђаху пред царем.

¹⁹Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

¹⁹И рече цар Итају Гетејину: Што и ти идеш с нама? Врати се и остани код цара; јер си странац и опет ћеш отићи у своје место.

²⁰Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

²⁰Јуче си дошао, па зар данас да те крећем да се потуцаш с нама? Ја ћу ићи куда могу, а ти се врати и одведи натраг браћу своју. Нека милост и вера буде с тобом.

²¹А Итай в отговор рече на царя: [Заклевам се] в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

²¹А Итај одговори цару и рече: Тако жив да је Господ и тако да је жив цар господар мој, где буде цар господар мој, било на смрт или на живот, онде ће бити и слуга твој.

²²Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.

²²Тада рече Давид Итају: А ти ходи. И тако пође Итај Гетејин са свим људима својим и свом децом што беху с њим.

²³А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

²³И сва земља плакаше гласно и сав народ прелажаше. И тако цар пређе преко потока Кедрона, и сав народ пређе идући к пустињи.

²⁴А ето [дойде] и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега [за плочите] на Божия завет; и сложиха Божия ковчег ([при който] се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

²⁴А гле, и Садок беше онде и сви Левити с њим носећи ковчег завета Божијег; и спустише ковчег Божји, а пође и Авијатар, докле сав народ изиђе из града.

²⁵Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

²⁵И рече цар Садоку: Носи ковчег Божји натраг у град; ако нађем милост пред Господом, Он ће ме довести натраг, и даће ми да опет видим Њега и дом Његов.

²⁶но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

²⁶Ако ли овако каже: Ниси ми мио; ево ме, нека учини са мном шта му буде воља.

²⁷Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас [нека се върнат] и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

²⁷Још рече цар Садоку свештенику: Ниси ли ти виделац? Врати се у град с миром, и Ахимас син твој и Јонатан син Авијатаров, два сина ваша с вама.

²⁸Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести [какво да направя].

²⁸Видите, ја ћу се забавити у пољу у пустињи докле не дође од вас гласник да ми јави.

²⁹И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

²⁹И тако Садок и Авијатар однесоше ковчег Божји натраг у Јерусалим, и осташе онде.

³⁰А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

³⁰А Давид иђаше уз гору Маслинску, и идући плакаше, и покривене главе и бос иђаше; тако и сав народ, који беше с њим, сваки покривене главе иђаше, и идући плакаше.

³¹И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

³¹Тада јавише Давиду и рекоше му. Ахитофел је међу онима који се побунише с Авесаломом. А Давид рече: Разбиј намеру Ахитофелову, Господе!

³²И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

³²И кад Давид дође наврх горе, где се хтеде поклонити Богу, гле, срете га Хусај Архијанин раздрте хаљине и главе посуте прахом.

³³И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

³³И рече му Давид: Ако пођеш са мном бићеш ми на теготу.

³⁴но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

³⁴Али да се вратиш у град и кажеш Авесалому: Бићу твој слуга царе! Био сам дуго слуга твом оцу, а сада ћу тако бити теби слуга; разбићеш ми намеру Ахитофелову.

³⁵Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

³⁵И свештеници Садок и Авијатар неће ли бити с тобом? Шта год чујеш из куће цареве, докажи Садоку и Авијатару свештеницима.

³⁶ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

³⁶Ето, онде су с њима два сина њихова, Ахимас Садоков и Јонатан Авијатаров, по њима ми јављајте шта год дочујете.

³⁷И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

³⁷И отиде у град Хусај пријатељ Давидов, и Авесалом дође у Јерусалим.