¹И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

¹А у то ће се време подигнути Михаило, велики кнез, који брани твој народ; и биће жалосно време, каквог није било откако је народа до тада; и у то ће се време избавити твој народ, сваки који се нађе записан у књизи.

²И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

²И много оних који спавају у праху земаљском пробудиће се, једни на живот вечни, а други на срамоту и прекор вечни.

³Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.

³И разумни ће се сјати као светлост небеска, и који многе приведоше к правди, као звезде вазда и довека.

⁴А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, [когато] мнозина ще я изследват, и знанието [за нея] ще се умножава.

⁴А ти Данило затвори ове речи и запечати ову књигу до последњег времена; многи ће претраживати, и знање ће се умножити.

⁵Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.

⁵Тада погледах ја, Данило, и гле, стајаху друга двојица, један с ове стране на брегу реке, а други с оне стране на брегу реке.

⁶И [единият] рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?

⁶И један рече човеку обученом у платно, који стајаше над водом у реци: Кад ће бити крај тим чудесима?

⁷И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.

⁷И чух човека обученог у платно, који стајаше над водом у реци, и подиже десницу своју и левицу своју к небу, и закле се Оним који живи увек да ће се све ово испунити по времену, по временима и по по времена, и кад се сврши расап силе светог народа.

⁸И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?

⁸И ја чух али не разумех; и рекох: Господару мој, какав ће бити крај томе?

⁹А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

⁹А Он рече: Иди Данило, јер су затворене и запечаћене ове речи до последњег времена.

¹⁰Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

¹⁰Многи ће се очистити, убелити и окушати; а безбожници ће радити безбожно, нити ће који безбожник разумети, али ће разумни разумети.

¹¹И от времето, когато се премахне всегдашната [жертва], и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.

¹¹А од времена кад се укине жртва ваздашња и постави гнусоба пустошна, биће хиљаду и двеста и деведесет дана.

¹²Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.

¹²Благо ономе који претрпи и дочека хиљаду и три стотине и тридесет и пет дана.

¹³Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.

¹³А ти иди ка свом крају; и почиваћеш и остаћеш на делу свом до свршетка својих дана.