¹Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

¹Цар Навуходоносор свим народима, племенима и језицима што су по свој земљи, мир да вам се умножи.

²Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

²Свиде ми се да објавим знаке и чудеса што ми учини Бог Вишњи.

³Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.

³Знаци Његови како су велики! И чудеса Његова како су силна! Царство је Његово царство вечно, и власт Његова од колена до колена.

⁴Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

⁴Ја Навуходоносор бејах миран у кући својој и цветах у двору свом.

⁵видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

⁵Усних сан, који ме уплаши, и мисли на постељи мојој и утваре главе моје узнемирише ме.

⁶Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.

⁶И заповедих да се доведу преда ме сви мудраци вавилонски да ми кажу шта значи сан.

⁷Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но [не можаха] да ми явят значението му.

⁷Тада дођоше врачари, звездари, Халдеји и гатари, и приповедих им сан, али ми не могоше казати шта значи.

⁸А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:

⁸Најпосле дође преда ме Данило, који се зове Валтасар по имену бога мог, и у коме је дух светих богова, и приповедих му сан.

⁹Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.

⁹Валтасаре, поглаваре врачима, знам да је дух светих богова у теби и никаква тајна није ти тешка; кажи сан мој што сам снио и шта значи.

¹⁰Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.

¹⁰А утвара главе моје на постељи мојој беше: Видех, гле, дрво усред земље, и висина му велика.

¹¹Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.

¹¹Дрво беше велико и јако, и висина му досезаше до неба, и виђаше се до краја све земље.

¹²Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

¹²Лишће му беше лепо и род обилат, и на њему беше хране свему, зверје пољско одмараше се у хладу његовом, и на гранама његовим становаху птице небеске, и од њега се храњаше свако тело.

¹³Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето

¹³Видех у утварама главе своје на постељи својој, и гле, Стражар и Светац сиђе с неба.

¹⁴и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;

¹⁴Повика јако и рече овако: Посеците дрво, и окрешите му гране, покидајте му лишће и разметните му род; нека побегну звери испод њега и птице с грана његових.

¹⁵обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч [наоколо], и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

¹⁵Али пањ са жилама оставите му у земљи, у оковима гвозденим и бронзаним у трави пољској, нека га кваси роса небеска и део да му је са зверјем од траве земаљске.

¹⁶нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и [така] нека минат над него седем времена.

¹⁶Срце човечје нека му се промени, и срце животињско нека му се да, и седам времена нека прође преко њега.

¹⁷Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.

¹⁷То су одредили стражари и изрекли свети да би познали живи да Вишњи влада царством људским, и даје га коме хоће, и поставља над њим најнижег између људи.

¹⁸Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

¹⁸Тај сан сних ја, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи шта значи, јер ниједан мудрац у царству мом не може да ми каже шта значи; а ти можеш, јер је у теби дух светих богова.

¹⁹Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

¹⁹Тада Данило, који се зваше Валтасар, оста у чуду за један сат, и мисли га узнемираваху. А цар проговори и рече: Валтасаре, сан и значење му да те не узнемирује. А Валтасар одговори и рече: Господару мој, сан да буде твојим ненавидницима, и значење његово непријатељима твојим.

²⁰Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

²⁰Дрво што си видео, велико и јако, коме висина досезаше до неба и које се виђаше по свој земљи,

²¹чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори [достатъчна] храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

²¹Коме лишће беше лепо и род обилан, и на коме беше хране свему, под којим становаше зверје пољско и на гранама му сеђаху птице небеске,

²²това[ дърво] си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

²²То си ти, царе, који си велик и силан, и величина је твоја висока и досеже до неба и власт твоја до крајева земаљских.

²³А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч [наоколо], и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като [така] минат над него седем времена, -

²³А што цар виде Стражара и Свеца где силажаше с неба и говораше: Посеците дрво и потрите га, али му пањ са жилама оставите у земљи у оковима гвозденим и бронзаним у трави пољској, да га кваси роса небеска, и са зверјем пољским нека му је део докле седам времена прође преко њега,

²⁴ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

²⁴Ово значи, царе, и ово је наредба Вишњег која ће се извршити на мом господару цару:

²⁵да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

²⁵Бићеш прогнан између људи, и са зверима ћеш пољским живети, и храниће те травом као говеда, и роса ће те небеска квасити, и седам ће времена проћи преко тебе докле познаш да Вишњи влада царством људским и даје га коме хоће.

²⁶А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, [значи], че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

²⁶А што се рече да се остави пањ са жилама од дрвета, царство ће ти остати, кад познаш да небеса владају.

²⁷Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез [вършене] правда и беззаконията си чрез [правене] благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.

²⁷Зато, царе, да ти је угодан мој савет, опрости се греха својих правдом, и безакоња својих милошћу према невољнима, е да би ти се продужио мир.

²⁸Всичко това постигна цар Навуходоносора.

²⁸Све ово дође на цара Навуходоносора.

²⁹В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,

²⁹После дванаест месеци ходаше по царском двору у Вавилону.

³⁰царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!

³⁰И проговори цар и рече: Није ли то Вавилон велики што га ја сазидах јаком силом својом да је столица царска, и слава величанству мом?

³¹Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, [който рече]: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

³¹Те речи још беху у устима цару, а глас дође с неба: Теби се говори, царе Навуходоносоре: Царство се узе од тебе.

³²и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.

³²И бићеш прогнан између људи, и живећеш са зверјем пољским, храниће те травом као говеда, и седам ће времена проћи преко тебе докле познаш да Вишњи влада царством људским и даје га коме хоће.

³³В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като [пера] на орли, и ноктите му като на птици.

³³У тај час испуни се та реч на Навуходоносору; и би прогнан између људи и једе траву као говеда, и роса небеска кваси му тело да му нарастоше длаке као пера у орла и нокти као у птица.

³⁴А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;

³⁴Али после тог времена ја Навуходоносор подигох очи своје к небу, и ум мој врати ми се, и благослових Вишњег, и хвалих и славих Оног који живи довека, чија је власт власт вечна и чије је царство од колена до колена.

³⁵[пред Него] всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?

³⁵И сви становници земаљски ништа нису према Њему, и ради шта хоће с војском небеском и са становницима земаљским, и нема никога да би Му руку зауставио и рекао Му: Шта радиш?

³⁶И в същото време[, когато] разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.

³⁶У то време ум мој врати ми се, и на слави царства мог врати ми се величанство моје и светлост моја; и дворани моји и кнезови моји потражише ме, и утврдих се у царству свом, и дода ми се више величанства.

³⁷Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.

³⁷Сада ја Навуходоносор хвалим, узвишујем и славим цара небеског, чија су сва дела истина и чији су путеви праведни и који може оборити оне који ходе поносито.