¹Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

¹Свиде се Дарију те постави над царством сто и педесет управитеља да буду над свим царством;

²и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

²А над њима три старешине, од којих један беше Данило, којима ће управитељи давати рачуне да не би цару било штете.

³В това време тоя Даниил се отличаваше от [другите] князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

³А тај Данило надвишиваше старешине и управитеље, јер у њему беше велик дух и цар мишљаше да га постави над свим царством својим.

⁴Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно [делата] на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

⁴Тада старешине и управитељи гледаху како би нашли шта да замере Данилу ради царства; али не могаху наћи забаве ни погрешке, јер беше веран, и не налажаше се у њега погрешке ни мане.

⁵И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

⁵Тада рекоше они људи: Нећемо наћи на тог Данила ништа, ако не нађемо шта на њ ради закона Бога његовог.

⁶Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

⁶Тада дођоше старешине и управитељи к цару, и рекоше му овако: Дарије царе, да си жив довека!

⁷Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха [решиха да поискат] [от] царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

⁷Све старешине у царству, поглавари и управитељи, већници и војводе договорише се да се постави царска наредба и оштра забрана да ко би се год замолио за шта коме год богу или човеку за тридесет дана осим теби, царе, да се баци у јаму лавовску.

⁸Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената[ й] [форма] за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

⁸Зато, царе, постави ту забрану и напиши да се не може променити, по закону мидском и персијском, који је непроменљив.

⁹Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

⁹И цар Дарије написа књигу и забрану.

¹⁰А Даниил, щом се научи, че била подписана [писмената] забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

¹⁰А Данило кад дозна да је књига написана, отиде својој кући, где беху отворени прозори у његовој соби према Јерусалиму, и падаше на колена своја три пута на дан и мољаше се и хвалу даваше Богу свом као шта чињаше пре.

¹¹Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

¹¹Тада се сабраше они људи, и нађоше Данила где се моли и припада Богу свом.

¹²Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, [като рекоха]: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

¹²И отидоше те рекоше цару за царску забрану: Ниси ли написао заповест, да ко би се год замолио коме год богу или човеку за тридесет дана, осим теби, царе, да се баци у јаму лавовску? Цар одговори и рече: Тако је по закону мидском и персијском, који је непроменљив.

¹³Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

¹³Тада одговорише и рекоше цару: Данило, који је између робља Јудина, не хаје за те, царе, ни за забрану коју си написао, него се моли три пута на дан својом молитвом.

¹⁴Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

¹⁴Тада цар чувши то ожалости се врло, и науми да избави Данила, и труђаше се до захода сунчаног да га избави.

¹⁵Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

¹⁵Тада они људи сабраше се код цара и рекоше цару: Знај, царе, да је закон у Мидијана и Персијана да се никаква забрана и наредба коју постави цар, не мења.

¹⁶Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

¹⁶Тада цар рече те доведоше Данила и бацише га у јаму лавовску; и цар проговори и рече Данилу: Бог твој, коме без престанка служиш, нека те избави.

¹⁷После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

¹⁷И донесоше камен и метнуше јами на врата, и цар га запечати својим прстеном и прстеном својих кнезова да се ништа не промени за Данила.

¹⁸Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито [остави да] донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

¹⁸Тада отиде цар у свој двор, и преноћи не једавши нити допустивши да му се донесе шта чим би се развеселио, и не може заспати.

¹⁹И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

¹⁹Потом цар уста ујутро рано и отиде брже к јами лавовској.

²⁰И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

²⁰И кад дође к јами, викну Данила жалосним гласом; и проговори цар и рече Данилу: Данило, слуго Бога Живога, Бог твој, коме служиш без престанка, може ли те избавити од лавова?

²¹Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

²¹Тада Данило рече цару: Царе, да си жив довека!

²²Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

²²Бог мој посла анђела свог и затвори уста лавовима, те ми не наудише; јер се нађох чист пред Њим, а ни теби царе, не учиних зла.

²³Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

²³Тада се цар веома обрадова том, и заповеди да изваде Данила из јаме. И извадише Данила из јаме, и не нађе се ране на њему, јер верова Богу свом.

²⁴Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

²⁴Потом заповеди цар, те доведоше људе који беху оптужили Данила, и бацише у јаму лавовску њих, децу њихову и жене њихове; и још не дођоше на дно јами, а лавови их зграбише и све им кости потрше.

²⁵Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

²⁵Тада цар Дарије писа свим народима и племенима и језицима што живљаху у свој земљи: Мир да вам се умножи.

²⁶Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е [царство, което] няма да се наруши, и властта Му ще [трае] до край.

²⁶Од мене је заповест да се у свој држави царства мог свак боји и страши Бога Даниловог, јер је Он Бог живи, који остаје довека, и царство се Његово неће расути, и власт ће Његова бити до краја;

²⁷Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; [Той е], Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

²⁷Он избавља и спасава, и чини знаке и чудеса на небу и на земљи, Он је избавио Данила од силе лавовске.

²⁸И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

²⁸И тај Данило беше срећан за царовања Даријевог и за царовања Кира Персијанца.