¹В третата година от царуването на цар Валтасара, видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.

¹Треће године царовања Валтасаровог показа се мени Данилу утвара после оне која ми се показала пре.

²Видях във видението, (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -

²И видех у утвари; а бејах у Сусану у граду који је у земљи Еламу, кад видех, и видех у утвари и бејах на води Улају.

³прочее, подигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после.

³И подигох очи своје и видех, и гле, стајаше крај воде ован, који имаше два рога, а рогови беху високи, али један виши од другог, и виши нарасте после.

⁴Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.

⁴Видех овна где боде на запад и на север и на југ, и ниједна звер не могаше му одолети, и не беше никога ко би избавио од њега, него чињаше шта хоћаше, и осили.

⁵А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.

⁵А кад ја мотрах, гле, иђаше јарац од запада поврх све земље, а не дотицаше се земље; и тај јарац имаше рог знаменит међу очима својим.

⁶Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.

⁶И дође до овна који имаше два рога, ког видех где стоји крај воде, и потрча на њ гневно силом својом.

⁷И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.

⁷И видех га где дође до овна, и разгневивши се на њ удари овна, те му сломи оба рога и не беше силе у овну да му одоли, него га обори на земљу и погази га, и не беше никога да избави овна од њега.

⁸Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити [рога] към четирите небесни ветрища.

⁸И јарац поста врло велик; а кад осили, сломи се велики рог, и место њега нарастоше знаменита четири рога према четири ветра небеска.

⁹И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната [земя].

⁹И из једног од њих изиђе један рог мален и нарасте врло велик према југу и истоку и према красној земљи.

¹⁰Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.

¹⁰И нарасте дори до војске небеске, и обори на земљу неке од војске и од звезда, и погази их.

¹¹Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната [жертва]; и мястото на светилището му се съсипа.

¹¹И нарасте дори до поглавара тој војсци, и узе Му свагдашњу жртву, и свети стан Његов обори.

¹²И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната [жертва], поради престъплението [им]; и той тръшна на земята истината, стори [по волята си], и успя.

¹²И војска би дана у отпад од жртве свагдашње, и обори истину на земљу, и шта чињаше напредоваше му.

¹³Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението [за] всегдашната [жертва], и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?

¹³Тада чух једног свеца где говораше; и један светац рече некоме који говораше: Докле ће трајати та утвара за свагдашњу жртву и за отпад пустошни да се гази светиња и војска?

¹⁴И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.

¹⁴И рече ми: До две хиљаде и три стотине дана и ноћи; онда ће се светиња очистити.

¹⁵И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене [нещо] като човешки образ;

¹⁵А кад видех ја Данило ову утвару, и заисках да разумем, гле, стаде преда ме као човек.

¹⁶и чух човешки глас, който извика изсред [бреговете] на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.

¹⁶И чух глас човечији насред Улаја, који повика и рече: Гаврило, кажи овоме утвару.

¹⁷И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.

¹⁷И дође где ја стајах; и кад дође уплаших се, и падох на лице своје; а он ми рече: Пази, сине човечији, јер је ова утвара за последње време.

¹⁸И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.

¹⁸А док ми он говораше, ја бејах изван себе лежећи ничице на земљи; а он ме се дотаче, и исправи ме, те стадох.

¹⁹И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото [видението] се отнася до определеното последно време.

¹⁹И рече: Ево, ја ћу ти казати шта ће бити на крају гнева; јер ће у одређено време бити крај.

²⁰Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.

²⁰Ован што си га видео, који има два рога, то су цареви мидски и персијски.

²¹Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.

²¹А руњави је јарац цар грчки; и велики рог што му беше међу очима, то је први цар.

²²А гдето се строшил той и излезли четири вместо него[, значи], че четири царе ще се издигнат от [тоя] народ, но не със сила като неговата.

²²А шта се он сломи, и место њега нарастоше четири, то су четири царства, која ће настати иза тог народа, али не његовом силом.

²³И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха [на беззаконието си], ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.

²³А на крају царовања њиховог, кад безаконици наврше меру, настаће цар бестидан и лукав.

²⁴И силата му ще бъде голяма, но не като силата на [другия]; и ще погубва чудесно, ще успява и върши [по волята си], и ще поквари силните и светите люде.

²⁴Сила ће му бити јака, али не од његове јачине, и чудесно ће пустошити, и биће срећан и свршиваће, и губиће силне и народ свети.

²⁵Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.

²⁵И лукавством његовим напредоваће превара у његовој руци, и подигнуће се у срцу свом, и у миру ће погубити многе, и устаће на Кнеза над кнезовима, али ће се потрти без руке.

²⁶А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.

²⁶А речена утвара о дану и ноћи истина је; зато ти запечати утвару, јер је за много времена.

²⁷Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.

²⁷Тада ја Данило занемогох, и боловах неко време; после устах и врших послове цареве; и чудих се утвари, али нико не дозна.