¹В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.

¹У то време рече ми Господ: Истеши две поче од камена као што беху прве, и изиђи к мени на гору, и начини ковчег од дрвета.

²И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега.

²И написаћу на тим плочама речи које су биле на првим плочама што си их разбио, па ћеш их метнути у ковчег.

³Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си.

³Тако начиних ковчег од дрвета ситима, и истесах две плоче од камена, као што беху прве, и изиђох на гору с двема плочама у рукама.

⁴И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте [там;] и Господ ги даде на мене.

⁴И написа на тим плочама шта беше прво написао, десет речи, које вам изговори Господ на гори исред огња на дан збора вашег; и даде ми их Господ.

⁵Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда.

⁵И вративши се сиђох с горе, и метнух плоче у ковчег који начиних, и осташе онде, као што ми заповеди Господ.

⁶(След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него.

⁶А синови Израиљеви пођоше од Вирота, синова Јаканових у Мосеру. Онде умре Арон и онде би погребен; а Елеазар, син његов поста свештеник на његово место.

⁷От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци.

⁷Оданде отидоше у Гадгад, а од Гадгада у Јотвату, земљу где има много потока.

⁸В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега [за плочите] на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, [както прави] до днес;

⁸У то време одвоји Господ племе Левијево да носе ковчег завета Господњег, да стоје пред Господом и служе му и да благосиљају у име Његово до данашњег дана.

⁹по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им се обеща).

⁹Зато нема племе Левијево део ни наследство с браћом својом; Господ је наследство његово, као што му Господ Бог твој каза.

¹⁰А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.

¹⁰А ја стајах на гори као пре, четрдесет дана и четрдесет ноћи; и услиши ме Господ и тада, и не хте те Господ затрти,

¹¹Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.

¹¹Него ми рече Господ: Устани и иди пред народом овим да уђу у земљу за коју сам се заклео оцима њиховим да ћу им је дати да је наследе.

¹²А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,

¹²Сада, дакле, Израиљу, шта иште од тебе Господ Бог твој, осим да се бојиш Господа Бога свог, да ходиш по свим путевима Његовим и да Га љубиш и служиш Господу Богу свом из свег срца свог и из све душе своје,

¹³та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?

¹³Држећи заповести Господње и уредбе Његове, које ти ја данас заповедам, да би ти било добро?

¹⁴Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,

¹⁴Гле, Господа је Бога твог небо, и небо над небесима, земља, и све што је на њој.

¹⁵обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както [виждате] днес.

¹⁵Али само твоји оци омилеше Господу, и изабра семе њихово након њих, вас између свих народа, као што се види данас.

¹⁶Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

¹⁶Зато обрежите срце своје, и немојте више бити тврдоврати.

¹⁷Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;

¹⁷Јер је Господ Бог ваш Бог над боговима и Господар над господарима, Бог велики, силни и страшни, који не гледа ко је ко нити прима поклона;

¹⁸Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.

¹⁸Даје правицу сироти и удовици; и љуби дошљака дајући му хлеб и одело.

¹⁹Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.

¹⁹Љубите дакле дошљака, јер сте били дошљаци у земљи мисирској.

²⁰От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.

²⁰Бој се Господа Бога свог, Њему служи и Њега се држи, и Његовим се именом куни.

²¹Той е с Когото [трябва] да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.

²¹Он је хвала твоја и Он је Бог твој, који тебе ради учини велике и страшне ствари, које видеше очи твоје.

²²Бащите ти слязоха в Египет [на брой] седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.

²²Седамдесет душа беше отаца твојих кад сиђоше у Мисир; а сада учини ти Господ Бог твој те вас има много као звезда небеских.