¹Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и [съдиите] ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

¹Кад је распра међу људима па дођу на суд да им суде, тада правога нека оправдају, а кривога нека осуде.

²И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му.

²И ако криви заслужује бој, тада судија нека заповеди да га повале и бију пред њим, на број према кривици његовој.

³Четиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тия удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

³До четрдесет удараца нека заповеди да му ударе, не више, да се не би поништио брат твој у твојим очима, кад би му се ударило више удараца.

⁴Да не обвързваш устата на вола когато вършее.

⁴Немој завезати уста волу кад врше.

⁵Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън [от семейството му] за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

⁵Кад браћа живе заједно па умре један од њих без деце, онда жена умрлога да се не уда из куће за другог; брат његов нека отиде к њој и узме је за жену и учини јој дужност деверску.

⁶И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля.

⁶И први син ког она роди нека се назове именом брата његовог умрлог, да не погине име његово у Израиљу.

⁷Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на [градските] порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

⁷Ако ли онај човек не би хтео узети снахе своје, онда снаха његова нека дође на врата пред старешине, и каже: Неће девер мој да подигне брату свом семе у Израиљу, неће да ми учини дужности деверске.

⁸Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,

⁸Тада нека га дозову старешине места оног и разговоре се с њим; па ако се он упре и каже: Нећу да је узмем;

⁹тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.

⁹Онда нека приступи к њему снаха његова пред старешинама, и нека му изује обућу с ноге његове и пљуне му у лице, и проговоривши нека каже: Тако ваља да буде човеку који неће да зида куће брата свог.

¹⁰И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.

¹⁰И он нека се зове у Израиљу: Дом босога.

¹¹Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части,

¹¹Ако би се свадили људи, један с другим, па би дошла жена једног да отме мужа свог из руке другог који га бије, и пруживши руку своју ухватила би га за мошнице.

¹²тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.

¹²Одсеци јој руку; нека не жали око твоје.

¹³Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

¹³Немој имати у торби својој двојаку меру, велику и малу.

¹⁴Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

¹⁴Немој имати у кући својој двојаку ефу, велику и малу.

¹⁵Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

¹⁵Мера потпуна и права нека ти је; ефа потпуна и права нека ти је, да би ти се продужили дани твоји у земљи коју ти даје Господ Бог твој.

¹⁶Защото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, са мерзост на Господа твоя Бог.

¹⁶Јер је гад пред Господом Богом твојим ко год чини тако, ко год чини криво.

¹⁷Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет,

¹⁷Опомињи се шта ти је учинио Амалик кад иђосте на путу кад иђасте из Мисира,

¹⁸как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога.

¹⁸Како те дочека на путу и поби на крају све уморне који иђаху за тобом, кад си био сустао и изнемогао, и не боја се Бога.

¹⁹Поради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.

¹⁹Зато кад те Господ Бог твој смири од свих непријатеља твојих унаоколо у земљи коју ти даје Господ Бог твој да је наследиш, тада затри спомен Амалику под небом; не заборави.