¹Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

¹Ово су речи завета који заповеди Господ Мојсију да учини са синовима Израиљевим у земљи моавској, осим завета који је учинио с њима на Хориву.

²Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

²И сазва Мојсије све синове Израиљеве и рече им: Видели сте све што учини Господ на ваше очи у земљи мисирској Фараону и свим слугама његовим и свој земљи његовој,

³големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

³Кушања велика, која видеше очи твоје, оне знаке и чудеса велика.

⁴но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

⁴Али вам не даде Господ срце, да разумете, ни очи, да видите, и уши да чујете до овог дана.

⁵А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, [през което време] дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

⁵И водих вас четрдесет година по пустињи; не оветшаше хаљине ваше на вама, нити обућа твоја оветша на ногама твојим.

⁶хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

⁶Хлеба не једосте, ни писте вино и силовито пиће, да бисте познали да сам ја Господ Бог ваш.

⁷И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

⁷И кад дођосте на ово место, изиђе Сион, цар есевонски и Ог, цар васански пред нас у бој; и побисмо их.

⁸завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

⁸И узесмо земљу њихову, и дадосмо је у наследство племену Рувимовом и племену Гадовом и половини племена Манасијиног.

⁹Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

⁹Зато држите речи овог завета и творите их, да бисте напредовали у свему што радите.

¹⁰Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

¹⁰Ви стојите данас сви пред Господом Богом својим, главари од племена ваших, старешине ваше и управитељи ваши, сви људи Израиљци,

¹¹чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -

¹¹Деца ваша, жене ваше, и дошљак који је у вашем логору, и онај који ти дрва сече, и онај који ти воду носи.

¹²за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

¹²Да пристанеш на завет Господа Бога свог и на клетву Његову, коју учини с тобом данас Господ Бог твој,

¹³за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

¹³Да те данас постави себи за народ и да ти Он буде Бог, као што ти је рекао и као што се заклео оцима твојим, Авраму, Исаку и Јакову.

¹⁴И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

¹⁴И не с вама самима чиним овај завет и ову клетву;

¹⁵но [както] с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, [така] и с ония, които днес не са тук с нас;

¹⁵Него са сваким који данас стоји овде с нама пред Господом Богом нашим, и са сваким који није данас овде с нама.

¹⁶(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;

¹⁶Јер ви знате како смо живели у земљи мисирској, и како смо прошли кроз народе кроз које смо прошли.

¹⁷и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

¹⁷И видели сте гадове њихове и идоле њихове од дрвета и од камена, од сребра и од злата, који су код њих.

¹⁸тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

¹⁸Нека не буде међу вама човека ни жене ни породице ни племена, коме би се срце одвратило данас од Господа Бога нашег, да иде да служи боговима оних народа; нека не буде међу вама корена на коме би растао отров или пелен.

¹⁹та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.

¹⁹И чувши речи ове клетве да се не похвали у срцу свом говорећи: Бићу миран ако идем за оним што у срцу свом смислим, додајући пијанство жеђи.

²⁰Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

²⁰Неће Господ опростити таквоме, него ће се онда распалити гнев Господњи и ревност Његова на таквог човека, и пашће на њ сва клетва која је написана у овој књизи, и истребиће Господ име његово под небом.

²¹Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

²¹И одлучиће га Господ на зло од свих племена Израиљевих по свим клетвама завета написаног у књизи овог закона.

²²А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите [нанесени] на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

²²Тада ће говорити потоњи нараштај, синови ваши који настану иза вас, и дошљак који дође из далеке земље, кад виде зла у земљи овој и болести, које ће Господ пустити на њу,

²³Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

²³Земљу ову опаљену сумпором и сољу, где се не сеје нити шта ниче нити на њој расте каква биљка, као где је пропао Содом и Гомор, Адама и Севојим, које затре Господ у гневу свом и у јарости својој,

²⁴Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

²⁴Говориће сви народи: Зашто учини ово Господ од ове земље? Каква је то жестина великог гнева?

²⁵Тогава ще [им] думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

²⁵И одговараће се: Јер оставише завет Господа Бога отаца својих, који учини с њима кад их изведе из земље мисирске.

²⁶и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

²⁶Јер идоше и служише другим боговима и поклањаше им се, боговима којих не знаше и који им ништа не дадоше.

²⁷за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

²⁷Зато се Господ разгневи на ту земљу, и пусти на њу сва проклетства написана у овој књизи.

²⁸И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

²⁸И истреби их Господ Бог из земље њихове у гневу и јарости и љутини великој, и избаци их у другу земљу, као што се види данас.

²⁹Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

²⁹Шта је тајно оно је Господа Бога нашег, а јавно је наше и синова наших довека, да бисмо извршавали све речи овог закона.