¹И Господното слово дойде към мене и рече:

¹Опет ми дође реч Господња говорећи:

²Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е [друго] дърво, Или лозовата пръчка, която е [такава каквито са] и горските дървета?

²Сине човечји, шта је дрво од лозе винове према сваком другом дрвету, или лоза винова према дрвећу у шуми?

³Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

³Узима ли се од ње дрво да се начини шта? Узима ли се од ње клин да се обеси о њему какав суд?

⁴Ето, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?

⁴Гле, меће се у огањ да изгори; кад јој оба краја сажеже огањ, и средина јој изгори, хоће ли још бити за шта?

⁵Ето, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!

⁵Гле, док беше цела, не могаше се ништа од ње начинити, а камо ли ће бити за шта кад је огањ прождре и изгоре.

⁶Затова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

⁶Зато овако вели Господ Господ: Какво је међу дрветима шумским дрво од винове лозе, које дадох огњу да га једе, тако ћу учинити становнике јерусалимске.

⁷Ще насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.

⁷Јер ћу им на супрот окренути лице своје; кад изиђу из једног огња, други ће их огањ прождрети, и познаћете да сам ја Господ, кад окренем лице своје на супрот њима.

⁸И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.

⁸И обратићу земљу у пустињу, јер учинише неверу, говори Господ Господ.