¹А в деветата година, десетия месец, на десетия [ден] от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

¹Потом године девете, десетог месеца, десетог дана, дође ми реч Господња говорећи:

²Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; [защото] в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

²Сине човечји, запиши име овог дана, овог истог дана; у тај дан дође цар вавилонски на Јерусалим.

³И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

³И кажи причу том дому одметничком, и реци им: Овако вели Господ Господ: пристави лонац, пристави, и налиј у њ воде.

⁴Събери в него късовете [за варене], всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

⁴Сложи у њ делове, све добре делове, стегно и плеће, и напуни га најбољих костију.

⁵Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

⁵Узми најбоље из стада, и наложи кости испод њега, и узвари добро да се и кости раскувају у њему.

⁶Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

⁶Јер овако вели Господ Господ: Тешко граду крвничком, лонцу, на коме стоји загорел, с ког неће да сиђе загорел; повади део по део; жреб да се не баци за њ.

⁷Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

⁷Јер је крв његова усред њега; на го камен метну је, не проли је на земљу да се покрије прахом.

⁸Аз изложих на гол камък кръвта, [която изля], за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.

⁸Распаливши гнев да учиним освету, метнућу крв његову на го камен да се не покрије.

⁹Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

⁹Зато овако говори Господ Господ: Тешко граду крвничком! И ја ћу наложити велик огањ.

¹⁰Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

¹⁰Нанеси дрва, и распали огањ, нека се страши месо, зачини корењем, и кости нека изгоре.

¹¹Тогава тури [котела] празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

¹¹Метни га празног на живо угљевље да се угреје и изгори бронза његова и да се стопи у њему нечистота његова и да нестане загорели његове.

¹²Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

¹²Лажима досадио ми је; зато неће изаћи из њега многа загорел његова; у огањ ће загорел његова.

¹³Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.

¹³У нечистоти је твојој грдило твоје; јер сам те чистио, али се ти не очисти; нећеш се више чистити од нечистоте своје, докле не намирим гнев свој над тобом.

¹⁴Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

¹⁴Ја Господ говорих; доћи ће, и извршићу; нећу одустати нити ћу жалити нити ћу се раскајати, по путевима твојим и по делима твојим судиће ти, говори Господ Господ.

¹⁵При това Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁵Опет ми дође реч Господња говорећи:

¹⁶Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

¹⁶Сине човечји, ево ја ћу ти узети жељу очију твојих злом, али не тужи ни плачи, нити суза рони.

¹⁷Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на [жалеещи] човеци.

¹⁷Немој уздисати, не жали како бива за мртвим, метни капу на главу, и обућу своју обуј на ноге, и уста својих немој покрити и хлеба ничијег не једи.

¹⁸И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

¹⁸И говорих ујутру народу, а увече ми умре жена; и сутрадан учиних како ми беше заповеђено.

¹⁹Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

¹⁹И рече ми народ: Хоћеш ли нам казати шта нам је то што радиш?

²⁰Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

²⁰И одговорих им: Дође ми реч Господња говорећи:

²¹Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

²¹Реци дому Израиљевом: Овако вели Господ Господ: ево, ја ћу оскврнити светињу своју, величанство силе ваше, жељу очију ваших и шта је мило души вашој; и синови ће ваши и кћери ваше које остависте пасти од мача.

²²И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на [жалеещи] човеци няма да ядете;

²²И чинићете како ја чиним: уста нећете покрити и хлеба ничијег нећете јести;

²³гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

²³И капе ће вам бити на главама и обућа на ногама; нећете тужити ни плакати, него ћете са безакоња својих чилети и уздисаћете један с другим.

²⁴Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

²⁴И Језекиљ ће вам бити знак: чинићете све што он чини; кад то дође, познаћете да сам ја Господ Господ.

²⁵А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

²⁵А ти, сине човечји, у онај дан кад им узмем силу њихову, радост славе њихове, жељу очију њихових и за чим тежи душа њихова, синове њихове и кћери њихове,

²⁶в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

²⁶У тај дан ко побегне, неће ли доћи к теби да ти донесе глас?

²⁷В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

²⁷У тај ће се дан отворити уста твоја према оном ко побегне, и говорићеш и нећеш више бити нем; и бићеш им знак, и они ће познати да сам ја Господ.