¹И Господното слово дойде към мене и рече:

¹Опет ми дође реч Господња говорећи:

²Сине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,

²Сине човечји, говори синовима народа свог, и кажи им: Кад пустим на коју земљу мач, ако народ оне земље узме кога између себе, и поставе га себи за стражара,

³и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,

³И он видевши мач где иде на земљу затруби у трубу, и опомене народ,

⁴тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

⁴Ако се ко чувши трубу не узме на ум, и мач дошавши погуби га, крв ће његова бити на његовој глави.

⁵Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:

⁵Јер чу глас трубни, и не узе се на ум, крв ће његова бити на њему; да се узе на ум, сачувао би душу своју.

⁶Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той [наистина] биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

⁶Ако ли стражар видевши мач где иде не затруби у трубу и народ не буде опоменут, а мач дошав погуби кога између њих, тај ће погинути за своје безакоње, али ћу крв његову искати из руке стражареве.

⁷Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

⁷И тебе, сине човечји, тебе поставих стражарем дому Израиљевом; слушај дакле реч из мојих уста и опомињи их од мене.

⁸Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника [да се върне] от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му.

⁸Кад кажем безбожнику: Безбожниче, погинућеш; а ти не проговориш и не опоменеш безбожника да се прође пута свог; тај ће безбожник погинути за своје безакоње; али ћу крв његову искати из твоје руке.

⁹Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

⁹Ако ли ти опоменеш безбожника да се врати са свог пута, а он се не врати са свог пута, он ће погинути за своје безакоње, а ти ћеш сачувати душу своју.

¹⁰Затова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

¹⁰Зато ти, сине човечји, реци дому Израиљевом: Ви говорите овако и кажете: Преступи наши и греси наши на нама су, и с њих пропадамо; како бисмо живели?

¹¹Речи им: [Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

¹¹Реци им: Тако био ја жив, говори Господ Господ, није ми мило да умре безбожник, него да се врати безбожник са свог пута и буде жив; вратите се, вратите се са злих путева својих, јер зашто да мрете, доме Израиљев?

¹²Затова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, [също както] праведният не ще може да живее поради [правдата си] в деня, когато съгреши.

¹²Зато ти, сине човечји, реци синовима народа свог: Праведног неће избавити правда његова кад згреши, и безбожник неће пропасти са безбожности своје кад се врати од безбожности своје, као што праведник не може с ње живети кад згреши.

¹³Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

¹³Кад кажем праведнику да ће доиста живети, а он се поузда у правду своју па учини неправду, од све правде његове ништа се неће споменути, него ће погинути с неправде своје коју учини.

¹⁴И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; -

¹⁴А кад кажем безбожнику: Доиста ћеш погинути, а он се обрати од грех свог и стане чинити суд и правду,

¹⁵ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

¹⁵И врати безбожник залог, и врати шта је отео, и стане ходити по уредбама животним не чинећи безакоња, доиста ће бити жив, неће умрети.

¹⁶ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

¹⁶Од свих греха што је згрешио ништа му се неће споменути; чинио је суд и правду, доиста ће жив бити.

¹⁷Но твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

¹⁷А синови народа твог говоре: Није прав пут Господњи; а њихов пут није прав.

¹⁸Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре.

¹⁸Кад се праведник одврати од правде своје и учини неправду, погинуће с тога.

¹⁹А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

¹⁹А кад се безбожник одврати од своје безбожности и учини суд и правду, он ће жив бити с тога.

²⁰Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

²⁰А ви говорите: Није прав пут Господњи. Судићу вам, доме Израиљев, свакоме по путевима његовим.

²¹В дванадесетата година от плена ни, в десетия [месец], на петия [ден] от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет.

²¹А дванаесте године робовања нашег, десетог месеца, петог дана дође к мени један који утече из Јерусалима, и рече: Узе се град.

²²А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

²²А рука Господња дође нада ме увече пре него дође онај што побеже, и отвори ми уста докле онај дође к мени ујутру; отворише ми се уста, те више не ћутах.

²³И Господното слово дойде към мене и рече:

²³И дође ми реч Господња говорећи:

²⁴Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе [само] един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.

²⁴Сине човечји, који живе у оним пустолинама у земљи Израиљевој говоре и кажу: Аврам беше један, и наследи ову земљу; а нас је много; нама је дата ова земља у наследство.

²⁵Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете [месо] с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

²⁵Зато им реци: Овако вели Господ Господ: Једете с крвљу, и очи своје подижете ка гадним боговима својим, и крв проливате, и хоћете да наследите земљу?

²⁶Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

²⁶Опирете се на мач свој, чините гадове, и скврните сваки жену ближњег свог, и хоћете да наследите земљу?

²⁷Кажи им това: Така казва Господ Иеова: [Заклевам се] в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.

²⁷Овако им реци: Овако вели Господ Господ: Тако ја жив био, који су у пустолинама, пашће од мача; и који је у пољу, зверима ћу га дати да га изједу; а који су по градовима и по пећинама, од помора ће помрети.

²⁸И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.

²⁸Тако ћу сасвим опустети ту земљу, и нестаће поноса силе њене, и опустеће горе Израиљеве да неће нико пролазити.

²⁹Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.

²⁹И они ће познати да сам ја Господ кад земљу сасвим опустим за све гадове њихове што чинише.

³⁰А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.

³⁰А о теби, сине човечји, синови народа твог казују о теби уза зидове и на вратима кућним, и говоре један другом, сваки брату свом, и веле: Ходите и чујте каква реч дође од Господа.

³¹Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

³¹И долазе к теби као кад се народ скупља, и народ мој седа пред тобом, и слуша речи твоје, али их не извршује; у устима су им љупке, а срце њихово иде за својим лакомством.

³²И, ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

³²И гле, ти си им као љупка песма, као човек лепог гласа и који добро свира; слушају речи твоје, али их не извршују.

³³А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

³³Али кад то дође, а ево иде, онда ће познати да је био пророк међу њима.