¹И ти сине човешки, пророкувай към Израилевите планини, като речеш: Израилеви планини, слушайте Господното слово.

¹Ти, сине човечји, пророкуј горама Израиљевим, и реци: Горе Израиљеве, чујте реч Господњу.

²Така казва Господ Иеова: Понеже неприятелят рече против вас: О хохо! и - Древните височини станаха наше владение,

²Овако вели Господ Господ: Што непријатељ говори за вас: Ха ха! Вечне висине посташе наше наследство;

³затова, като пророкуваш речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ви запустиха и погълнаха отвред, за да станете владение на другите народи, и станахте [предмет на] говоренето на устни и на зли отзиви на людете,

³Зато пророкуј и реци: Овако вели Господ Господ: Што вас пустоше и прождиру са свих страна, да постанете наследство осталим народима, и постасте прича и руг народима,

⁴затова Израилеви планини, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова на планините и на хълмовете, на потоците и на долините, на запустелите пустоти и на напуснатите градове, които станаха корист и са за присмех на другите народи около тях, -

⁴Зато, горе Израиљеве, чујте реч Господа Господа; овако вели Господ горама Израиљевим и хумовима, потоцима и долинама, и пустим развалинама и градовима остављеним, које посташе грабеж и подсмех осталим народима унаоколо,

⁵затова, казва Господ Иеова: Непременно в пламенната Си ревнивост говорих против другите народи и против целия Едом, които с всесърдечна радост и с душевно презрение направиха Моята земя свое владение, за да я изхвърлят и разграбят;

⁵Зато овако вели Господ Господ: У огњу ревности своје говорих против осталих народа и против све едомске, што освојише моју земљу радујући се из свега срца и ругајући се из душе да би је опленили.

⁶затова, пророкувай за Израилевата земя, и кажи на планините и на хълмовете, на потоците и на долините: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз говорих в ревността Си и в яростта Си, понеже понесохте укор от народите;

⁶Зато пророкуј за земљу Израиљеву, и реци горама и хумовима, потоцима и долинама: Овако вели Господ Господ: Ево, ја говорих у ревности својој и у јарости својој; што подносите срамоту од народа,

⁷затова, така казва Господ Иеова: Аз се заклех, че народите които са около вас, непременно ще носят срама си.

⁷Зато овако вели Господ Господ: Ја подигох руку своју да ће народи што су око нас носити срамоту своју.

⁸А вие, Израилеви планини, ще изкарате клоновете си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.

⁸А ви, горе Израиљеве, пуштаћете гране своје, и род свој носићете народу мом Израиљу, јер ће скоро доћи.

⁹Защото, ето, Аз съм за вас, и ще се обърна към вас, и вие ще бъдете обработвани и засявани.

⁹Јер ево ме код вас, и гледаћу вас, и бићете рађене и засеване.

¹⁰И ще заселя върху вас много човеци, целия Израилев дом, да! целия; и градовете ще се населят, и запустелите места ще се съградят.

¹⁰И умножићу у вама људе, дом Израиљев сав колики је, и градови ће се населити и пустолине саградити.

¹¹И ще заселя върху вас много човеци и животни, които ще нараснат и се наплодят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви сторя по-голямо добро отколкото в началото; и ще познаете, че Аз съм Господ.

¹¹Умножићу у вама људе и стоку, и намножиће се и наплодити, и населићу вас како бисте пре; и учинићу вам добра више него пре; и познаћете да сам ја Господ.

¹²Да! ще направя да ходят по вас човеци, людете Ми Израил; те ще ви владеят, и вие ще им бъдете наследство, и за напред няма да ги обезчадите.

¹²И довешћу к вама људе, народ свој Израиља, и наследиће вас, и бићете им наследство, и нећете их више затирати.

¹³Така казва Господ Иеова: Понеже ви думат: Ти си [земя], която поглъщаш човеци и обезчадваш людете си,

¹³Овако вели Господ Господ: Што вам говоре да сте земља која прождире људе и затире своје народе,

¹⁴затова няма вече да поглъщаш човеци, нито да обезчадваш вече народа си, казва Господ Иеова;

¹⁴Зато нећеш више прождирати људи, и народа својих нећеш више затирати, говори Господ Господ.

¹⁵и няма вече да ти допусна да понесеш укор от народите, нито ще носиш поругание от племената, и няма вече да направиш народа си да се препъва, казва Господ Иеова.

¹⁵И нећу дати да се више у теби чује срамота од народа, и руга од народа нећеш више подносити, и нећеш више затирати својих народа, говори Господ Господ.

¹⁶При това Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁶Опет ми дође реч Господња говорећи:

¹⁷Сине човешки, когато Израилевият дом живееха в земята си те я оскверниха с постъпките си и с делата си; техните постъпки бяха пред Мене [отвратителни] като нечистотата на отлъчена жена.

¹⁷Сине човечји, дом Израиљев живећи у својој земљи оскврни је својим путем и својим делима; пут њихов беше преда мном као нечистота жене одвојене.

¹⁸Затова излях яростта Си върху тях поради кръвта, която бяха излели на земята, и поради идолите, с които я бяха омърсили;

¹⁸Зато излих гнев свој на њих ради крви коју пролише на земљу и ради гадних богова њихових, којима је оскврнише.

¹⁹разсях ги между народите, и те бидоха разпръснати по страните; според постъпките им и според делата им ги съдих.

¹⁹И расејах их по народима, и разасуше се по земљама; по путевима њиховим и по делима њиховим судих им.

²⁰И когато влязоха между народите, гдето отидоха, омърсиха Моето свето име, тъй щото се говореше за тях: Тия са людете на Иеова, и из земята Му излязоха;

²⁰И кад дођоше међу народе, где год дођоше оскврнише свето име моје, а за њих се говораше да су Господњи народ и да су из земље његове изашли.

²¹Смилих се, обаче, за светото Си име, което Израилевият дом бяха омърсили между народите, при които отидоха.

²¹Али ми се сажали ради светог имена мог, које оскврни дом Израиљев у народима у које дође.

²²Затова речи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Аз не правя [това] заради вас, доме Израилев, но заради Моето свето име, което омърсихте между народите, при които отидохте.

²²Зато реци дому Израиљевом: Овако вели Господ Господ: Нећу вас ради учинити, доме Израиљев, него ради светог имена свог, које оскврнисте у народима у које дођосте;

²³Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено между народите, което вие омърсихте между тях; и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Иеова, когато се осветя у вас пред очите им.

²³И посветићу име своје велико оскврњено у народима, које ви оскврнисте међу њима; и народи ће познати да сам ја Господ, говори Господ Господ, кад се посветим у вама пред њима.

²⁴Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.

²⁴Јер ћу вас узети из народа, и покупићу вас из свих земаља, и довешћу вас у вашу земљу.

²⁵Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя.

²⁵И покропићу вас водом чистом, и бићете чисти; ја ћу вас очистити од свих нечистота ваших и од свих гадних богова ваших.

²⁶Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.

²⁶И даћу вам ново срце, и нов ћу дух метнути у вас, и извадићу камено срце из тела вашег, и даћу вам срце месно.

²⁷И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.

²⁷И дух свој метнућу у вас, и учинићу да ходите по мојим уредбама и законе моје да држите и извршујете.

²⁸Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.

²⁸И наставаћете у земљи коју сам дао оцима вашим, и бићете ми народ и ја ћу вам бити Бог.

²⁹Ще ви спася от всичките ви нечистоти; и като призова житото, ще го умножа, и не ще [вече] да ви докарам глад.

²⁹И опростићу вас свих нечистота ваших, и дозваћу жито и умножићу га, и нећу пустити на вас глади.

³⁰Ще умножа плода на дървото и рожбите на полето, за да не ви се присмиват вече народите за гдето гладувате.

³⁰И умножићу род на дрветима и род на њиви, те нећете више подносити срамоте међу народима са глади.

³¹Тогава, като си спомните нечестивите си постъпки и недобрите си дела, ще се отвратите сами от себе си пред очите си поради беззаконията си и поради мерзостите си.

³¹И опоменућете се злих путева својих и дела својих која не беху добра, и сами ћете себи бити мрски за безакоња своја и за гадове своје.

³²Не заради вас правя Аз [това], казва Господ Иеова, нека ви бъде известно. Засрамете се и се смутете поради постъпките си, доме Израилев!

³²Нећу вас ради учинити, говори Господ Господ; знајте; посрамите се и постидите се путева својих, доме Израиљев.

³³Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят.

³³Овако вели Господ Господ: Кад вас очистим од свих безакоња ваших, населићу градове, и пустолине ће се опет саградити.

³⁴Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всекиго, който минаваше.

³⁴И пуста ће се земља радити, што је била пуста пред сваким који пролажаше.

³⁵И ще казват: Тая земя, която бе запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените и разорените градове се укрепиха и населиха.

³⁵И рећи ће се: Земља ова што беше пуста поста као врт едемски, и градови што беху пусти, разваљени и раскопани, утврдише се и населише се.

³⁶Тогава народите останали около вас ще познаят, че Аз Господ съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това и ще го извърша.

³⁶И народи који остану око вас познаће да ја Господ саграђујем разваљено и засађујем опустело. Ја Господ рекох, и учинићу.

³⁷Така казва Господ Иеова: При това Израилевият дом ще Ме потърси за да им го сторя. Ще ги умножа с човеци като стадо;

³⁷Овако вели Господ Господ: још ће ме тражити дом Израиљев да им учиним, да их умножим људима као стадо.

³⁸като стадото за жертва, като стадото, което [пълни] Ерусалим във време на определените празници, така човешки стада ще пълнят запустелите градове; и ще познаят, че Аз съм Господ.

³⁸Као свето стадо, као стадо у Јерусалиму о празницима њиховим, тако ће пусти градови бити пуни стада људи, и познаће да сам ја Господ.