¹Тогава Той ме върна по пътя на външната порта на светилището, която гледа към изток; и тя бе затворена.

¹И одведе ме опет к вратима спољашњим од светиње, која гледају на исток, а она беху затворена.

²И Господ ми рече: Тая порта ще бъде затворена, няма да се отвори, и никой човек да не влезе през нея; защото Господ Израилевият Бог е влязъл през нея; затова тя ще бъде затворена.

²И рече ми Господ: Ова врата нека буду затворена и да се не отварају, и нико да не улази на њих, јер је Господ Бог Израиљев ушао на њих; зато нека буду затворена.

³А князът, който като княз ще седне в нея за да яде хляб пред Господа, той ще влезе през пътя на преддверието на [тая] порта, и през същия път ще излезе.

³За кнеза су; сам кнез нека седа на њима да једе хлеб пред Господом; кроз трем од ових врата нека улази и истим путем нека излази.

⁴Тогава ме заведе по пътя на северната порта срещу дома; и като погледнах, ето, Господният дом бе пълен с Господната слава; и паднах на лицето си.

⁴И одведе ме к северним вратима пред дом; и видех, и гле, дом Господњи беше пун славе Господње, и падох на лице своје.

⁵И Господ ми рече: Сине човешки, внимавай в сърцето си, погледни с очите си и чуй с ушите си всичко, което ти казвам за всичките наредби на Господния дом, и за всичките му закони; и забележи добре входа на дома, с всичките изходи и светилището.

⁵И рече ми Господ: Сине човечји, пази срцем својим и види очима својим и слушај ушима својим шта ћу ти казати за све уредбе дома Господњег и за све законе Његове; пази срцем својим на све улазе у дом и на све излазе из светиње.

⁶И кажи на бунтовниците, [сиреч], на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Доме Израилев, нека ви са доволно всичките мерзости, които извършихте,

⁶И реци одметничком дому Израиљевом: Овако вели Господ Господ: Доста је гадова ваших, доме Израиљев,

⁷дето въведохте инородци, с необрязано сърце и необрязана плът, да бъдат в светилището Ми та да го мърсят, дори в Моя дом, и дето, когато принасяте хляба Ми, тлъстината и кръвта, престъпихте завета Ми, в прибавка на всичките ви [други] мерзости.

⁷Што уводисте туђинце необрезаног срца и необрезаног тела да буду у мојој светињи да скврне дом мој, и приносисте мој хлеб, претилину и крв, и тамо преступаше мој завет осим свих гадова ваших;

⁸И не сте изпълнили службата на светите Ми неща, но сте поставили за себе си стражари над службата в светилището Ми.

⁸И не извршавасте шта треба за моју светињу, него постависте људе по својој вољи да извршују шта треба у мојој светињи.

⁹Така казва Господ Иеова: От всичките инородци, които са между израилтяните, никой инородец с необрязано сърце и необрязана плът да не влиза в светилището Ми.

⁹Овако вели Господ Господ: Ни један туђин необрезаног срца и необрезаног тела да не долази у моју светињу, ни један од свих туђинаца који су међу синовима Израиљевим.

¹⁰Но и левитите, които се отдалечиха от Мене, когато заблуждаваше Израил, който заблуди от Мене и отиде след идолите си, те ще носят беззаконието си.

¹⁰А Левити који одступаше од мене кад зађе Израиљ, који зађоше од мене за гадним боговима својим, носиће безакоње своје.

¹¹Но пак, те ще бъдат служители в светилището Ми, да надзирават върху портите на дома и да служат в дома; те ще колят всеизгарянията и жертвите на людете, и те ще стоят пред тях за да им слугуват.

¹¹И биће слуге у мојој светињи у служби на вратима од дома служећи дому; они ће клати жртве паљенице и друге жртве народу, и стајаће пред њима служиће им.

¹²Понеже им слугуваха пред идолите им, и станаха спънка за [увличане] Израилевия дом в беззаконие, затова Аз дигнах ръката Си против тях, казва Господ Иеова; и те ще носят беззаконието си.

¹²Што им служише пред гадним боговима њиховим и бише дому Израиљевом спотицање на безакоње, зато подигох руку своју на њих, говори Господ Господ, да ће носити безакоње своје,

¹³И няма да се приближат при Мене за да Ми свещенодействуват, нито да се приближават при нищо от светите неща, [нито] при пресветите; но ще носят срама си и мерзостите, които извършиха.

¹³И неће приступати к мени да ми врше свештеничку службу, нити којој светињи мојој, ни светињи над светињама неће приступати, него ће носити срамоту своју и гадове своје, које чинише.

¹⁴Обаче, ще ги поставя стражари над службата на дома за всичката му прислуга, и за всичко, което ще се върши в него.

¹⁴Него ћу их поставити за чуваре дому на сваку службу његову и на све што бива у њему.

¹⁵А левитските свещеници, Садоковите потомци, които извършваха службата на светилището Ми, когато израилтяните заблуждаваха от Мене, те нека се приближават при Мене за да Ми служат, и нека стоят пред Мене да Ми принасят тлъстината и кръвта, казва Господ Иеова.

¹⁵А свештеници Левити синови Садокови, који извршаваху шта треба у мојој светињи, кад синови Израиљеви зађоше од мене, они ће приступати к мени да ми служе, и стајаће преда мном приносећи ми претилину и крв, говори Господ Господ.

¹⁶Те нека влизат в светилището Ми, и те нека се приближават при трапезата за да Ми служат, и те нека извършват службата Ми.

¹⁶Они нека улазе у моју светињу и они нека приступају к столу мом да ми служе и нека извршују шта сам заповедио да се извршује.

¹⁷И когато влизат в портите на вътрешния двор нека обличат ленени дрехи; да няма нищо вълнено на тях, докато служат в портите на вътрешния двор и в дома.

¹⁷И кад улазе на врата унутрашњег трема, нека обуку ланене хаљине, и ништа да не буде на њима вунено кад служе на вратима унутрашњег трема и у њему.

¹⁸Нека имат ленени гъжви на главите си, нека имат и ленени гащи на кръста си; да не опасват нищо, което причинява пот.

¹⁸На главама нека им буду капе ланене и гаће ланене по бедрима, и да се не пашу ничим ода шта би се знојили.

¹⁹А когато излизат във външния двор, във външния двор към людете, нека събличат дрехите, с които са служили, и като ги слагат в светите стаи нека обличат други дрехи, за да не освещават людете с одеждите си.

¹⁹А кад излазе у трем спољашњи, у спољашњи трем к народу, нека свуку са себе хаљине у којима служе, и оставе их у клетима светим, па нека обуку друге хаљине, да не освећују народ хаљинама својим.

²⁰И да не бръснат главите си, нито да оставят космите си да растат, но само да стрижат главите си.

²⁰И главе своје да не брију, а ни косе да не остављају, него нека стрижу главе своје.

²¹И никой свещеник да не пие вино, когато влиза във вътрешния двор.

²¹И вино да не пије ниједан свештеник кад хоће да уђе у унутрашњи трем.

²²И да не си вземе за жена вдовица или напусната! но да вземат девица от рода на Израилевия дом, или вдовица овдовяла от свещеник.

²²И удовицом ни пуштеницом да се не жене, него девојком од семена дома Израиљевог или удовицом свештеничком нека се жене.

²³И нека учат людете Ми да различават между свето и несвето, и нека ги упътват да разпознават нечисто от чисто.

²³И народ мој нека уче шта је свето шта ли није свето, и нека их уче распознавати нечисто од чистог.

²⁴И в препирните те нека стоят да съдят; според Моите съдби нека ги съдят; и нека пазят законите Ми и повеленията Ми във всичките Ми определени празници; и нека освещават съботите Ми.

²⁴А у распри нека стану да суде, по мојим законима нека суде, и законе моје и уредбе моје нека држе о свим празницима мојим, и суботе моје нека светкују.

²⁵Да не се допират при мъртъв човек та да се осквернят; обаче за баща или за майка, за син или за дъщеря, за брат или за неженена сестра, [за тях] бива да се оскверняват.

²⁵И к мртвацу да не иду да се не оскврне; само за оцем и за матером и за сином и за кћерју, за братом и за сестром неудатом могу се оскврнити.

²⁶А след като се очисти [оскверненият] и му минат {Еврейски: Се броят.} седем дни,

²⁶А кад се очисти, нека му се броји седам дана.

²⁷[тогава] в деня когато влиза в светилището, във вътрешния двор за да служи в светилището, нека принася приноса си за грях, казва Господ Иеова.

²⁷И у који би дан ушао у светињу, у трем унутрашњи, да служи у светињи, нека принесе жртву за грех свој, говори Господ Господ.

²⁸А колкото за наследството им, Аз съм наследството им; да не им давате притежание в Израиля, [защото] Аз съм притежанието им.

²⁸А наследство што ће имати, ја сам њихово наследство; и ви им не дајте достојања у Израиљу, ја сам њихово достојање.

²⁹Нека ядат хлебния принос, приноса за грях и приноса за престъпление; и всяко обречено нещо в Израиля да бъде тяхно.

²⁹Дар и жртву за грех и жртву за кривицу они ће јести; и све заветовано у Израиљу њихово ће бити.

³⁰И първаците от всичките първи рожби от всичко, и всеки принос от всичко, от всичките [видове] на вашите приноси, да бъдат на свещениците; тоже да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви.

³⁰И првине од сваког првог рода и сви приноси подизани од свега између свих приноса ваших биће свештеницима; и првине од теста свог даваћете свештенику да би почивао благослов на домовима вашим.

³¹Свещениците да не ядат никаква мърша или разкъсано от звяр, било птица или животно.

³¹Свештеници да не једу мрцино ни шта зверка раскине, било птица или шта од стоке.